Дъщерите на Пандора [bg]

— Сега чувствата ми са напълно различни. — Усмихна се несигурно. — Прав си. Тогава се страхувах, сега не се страхувам.

— Така ли?

Тя поклати глава.

— Мога да се справя. Аз… те обичам, Грейди. Обичам и тялото ти, и нещата, които правиш с мен. Винаги се чувствам по-жива, когато си с мен. Опитах се да не усещам липсата ти, когато замина, но много ми липсваше.

— Добре.

— Но аз всъщност не те познавам, нали? Ти ми разказа малко за детството си и как възприемаш някои неща от живота, но не сме имали време да се задълбочим.

Той се усмихна.

— Какво има да се знае? Аз не съм толкова дълбок.

— Лъжец.

— Добре, ще се впуснеш ли тогава в моите неизследвани дълбини? — запита той весело, безгрижно.

— Може би.

Той я гледаше с присвити очи.

— Предупреждавам те. Ако това ще означава да си край мен, ще те карам да ме изучаваш през остатъка от живота ти. Ще ти разказвам приказка всяка вечер като Шехерезада.

До края на живота. Опита се да потисне радостта, която я обзе.

— Не моля за обвързване като това.

— Много лошо. Защото го имаш. — Тръгна към нея. — От теб искам едно. Ти направи точен разбор на чувствата си към мен. Прецени ги поотделно. Сега искам да сглобиш всичко като едно цяло. Независимо дали мислиш, че ме познаваш или не, обичаш ли онова, което познаваш?

— Трябва ми време да…

— Признай.

— Нямаше да дойда тук, ако не мислех, че можем да имаме връзка.