![Дъщерите на Пандора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/7/dshcherite-na-pandora-bg-download.jpg)
Дъщерите на Пандора [bg]
- Автор: Джоансен Айрис
- Серия: Ив Дънкан #12
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 978-954-17-0259-8
- Переводчик: Силвия Вангелова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Пандора [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз им причиних болка, Грейди — прошепна. — Почти разбирам защо Рената не иска да допусне никого до себе си. Не искам да нараня никого повече.
— Обаче ти не си Рената. И не можеш да го направиш. — Галеше я нежно по косата. — Трябва да живееш с това, със себе си. А сегашното положение няма да трае вечно. Всичко ще се оправи. Ние ще се погрижим.
— Иска ми се да бях като Рената. Страхувам се за нея, Грейди.
— По дяволите, престани да се страхуваш за другите и помисли за себе си — каза той грубо. — Рената не е човек, който ще позволи да бъде отвлечен и унижен.
След нежността, тази почти брутална жестокост я шокира. Тя се скова и се опита да се отдръпне, обаче той я притисна към себе си.
— Не искам да слушам това, Грейди.
— Вероятно, но на мен ми олекна, след като го изрекох. — Допря буза до слепоочието й. — Нямаш право да ме караш да се чувствам така, а после да рискуваш живота си.
— Пусни ме.
— След минутка.
Той я притискаше здраво към себе си, но след по-малко от минута я освободи от прегръдките си и скочи на крака.
— Ще се обадя на Винъбъл и ще му кажа да изпрати няколко агенти в Нешвил, в случай че имаме нужда от тях. Ако Рената е права за посоката, Нешвил ще бъде добра отправна точка. — Тръгна към вратата. — Нищо няма да ти се случи, Мегън. Ако Молино дори само одраска някой твой нокът, ако от главата ти падне дори косъм, ще го изпратя в ада по най-болезнения начин, който можеш да си представиш. Мисли си, че иска да унищожи откачените? Да почака да види какво могат да му причинят те!
Вратата се затръшна след него. Мегън потрепери, защото насилието продължаваше да наелектризира въздуха около нея. Тя винаги беше усещала стаената у Грейди агресия, обаче не беше подготвена за този неин изблик.
Неочаквано си спомни какви точно бяха думите му, когато беше казал, че иска да притежава Книгата, защото се страхува какво може да се случи, ако някой от членовете на семейството бъде притиснат в ъгъла от Молино.
Е, сега Грейди се чувстваше притиснат и тя не можеше да направи нищо. Защото самата тя много скоро щеше да си има работа с Молино.
07:40
— Донесох топографска и навигационна карта на района. — Харли остави картите на седалката на колата между себе си и Рената. — Включи осветлението.
Тя се подчини.
— Губим време. Трябва да се върна на шосето.
Бяха се срещнали на малко летище близо до Кингспорт, Тенеси, където се беше приземил хеликоптерът му. Тя не се беше отклонила от пътя си, обаче въпреки това усещаше как я обзема паника. Всяка минута беше ценна.
— Не можеш ли да се справиш сам с това?
— След като ти описа моста като голям, почти съм сигурен, че трябва да прехвърля Мисисипи. — Описа кръгове около два моста над реката. — И двата моста са в хълмист терен в северозападната част на Тенеси. Ти каза, че къщата на Молино се намира на висока и стръмна скала, нали така?
Тя кимна.
— Колко далеч е къщата от реката?
— Не знам. — Опита се да помисли. — Петнайсет или двайсет мили.
— А откъде Молино виждаше моста — от север или от юг?
Тя затвори очи за секунда.
— От юг.
— Двата моста се намират на около шейсет мили разстояние. Не можем да правим грешки. Защото ще бъде истинска катастрофа за Мегън. Разгледай картата. Тя предизвиква ли някакви спомени?
Рената поклати гневно глава.
— За бога, не мога да получа никаква информация от картата. При мен не се получава така.
— А аз откъде да знам как работят психичните ви дарби? Мегън ми обясни за връзката и въжето, но за мен това е непонятно като древногръцкия език. Трябва да признаеш, че проявявам нечовешка толерантност и здрав разум в опитите си да работя с теб по проблема. Вярвам на картата повече, отколкото на твоето „въже“.
— Толерантност? — повтори тя. — Ти си толерантен с мен? Покровителстваш ме?
— Не. — Той се усмихна. — Но мисълта те ядоса толкова, че пусна тази рокличка, която непрекъснато стискаш. Реших, че имаш нужда да се разсееш за малко.
— Нямаш ни най-малка представа от какво се нуждая аз.
Обаче той искаше да бъде мил и може би щеше да е по-добре тя да се концентрира върху нещо друго, освен върху непосредствения момент. Сведе поглед към картата.
— И двата моста се намират в района, към който ме дърпа въжето. Но кой е верният?