Дъщерите на Пандора [bg]

— Убиване. Да, направи всичко, както трябва. Къде е Дейви?

— О, детето?

Сърцето й биеше толкова тежко, че едва можеше да диша.

— Дейви трябваше да е тук. Къде е?

— Той не ни помагаше така, както старецът. Бореше се с мен.

Обзе я паника.

— Какво си му направил?

— Той се държеше като животно. И аз се отнесох с него като с такова. — Тръгна отново към задните врати на линейката. — Ела и го вземи.

Тя беше вече до него, когато той се качваше в линейката.

— Наранен ли е?

Той отметна белия чаршаф от клетката в задната част на линейката. И скочи на земята.

— Малко, може би. Не бях много нежен, когато го набутвах в тази кучешка клетка.

Дейви беше превит почти на две, устата му беше запушена.

— Ти, копеле! — Тя скочи вътре в линейката и сама освободи детето. — Всичко е наред, Дейви. В безопасност си.

Отпуши устата му. Очите му бяха подути от плач, горната му устна беше разцепена.

— Всичко е наред. — Притисна го към себе си и го залюля. — Ще си отидеш у дома при мама и татко.

Той я стискаше здраво.

— Страхувам се, Мегън. Те са лоши хора.

— Да, така е. Но ти вече няма да си с тях. — Галеше го по косата. — Те… сториха ли ти нещо, Дейви?

— Да.

Тя се напрегна.

— Какво?

Дейви погледна Дарнел.

— Аз го ухапах, а той ме зашлеви и разцепи устната ми.

— Какво друго?

— Завързаха ме и ме оставиха в тъмното.

— Това е много лошо. Но никой друг не те е наранил?

Той поклати глава.

— Бях ужасно уплашен.

Обзе я непоносимо облекчение. Благодаря ти, Господи!

— Знам. — Хвана го за ръката. — Но всичко свърши. Сега си отиваш у дома. — Помогна му да слезе от линейката. — Можеш ли да бъдеш добро момче и да дойдеш с мен да видим един мой приятел? Той е много болен.

— Той спи — каза Дейви. — Видях, когато го качваха в линейката. Кога ще се събуди?

— Скоро, надявам се.

Не знаеше какво от онова, което й беше казал Гарднър, беше лъжа и какво — истина. Филип беше много блед. Хвана китката му и провери пулса. Беше бавен, но не беше колеблив. Той миришеше ужасно, но не на зараза. Тя обикновено долавяше разликата.

— Жив е. — Дарнел не сваляше поглед от лицето й. — Издръжлив е. Не мислех, че ще го преживее.

— Да, издръжлив е. По-силен е, отколкото ти някога ще бъдеш. Ти ги достави. Сега защо не си вървиш?

— Трябва да остана тук. Молино ще ни вземе и двамата. — Усмихна се. — И да ги застрелям и двамата, ако се опиташ да се качиш в хеликоптера с тях.

— Няма да се опитам да…

Вдигна глава, като чу хеликоптера. Каза ожесточено:

— Стой далеч от тях!

Той се облегна на линейката и кръстоса ръце на гърди.

— Няма да ги докосна и с пръст, докато ти правиш каквото се очаква от теб.