Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде е сега тази двойка?
— Жената не се е появявала в болницата от няколко дни. И местоположението на приятелят й също не ни е известно. Между другото, имаме малко информация за него, тъй като нямат официално регистриран брак. Така че засега разследваме само Бенедикте Сканс. Но вече поискахме данни за Неергор от военните.
— А предупредихте ли контраразузнаването за нашите разкрития?
— Да, министърът е в безопасност. А коя е тази жена долу?
— Майка на Асгер Неергор. Тя, както изглежда, също живее тук. Но уж не знае къде се намират; обаче все още не сме приключили с нея.
— Така. Значи смятаме, че тези двама са убийците?
Тулин пречи на Янсен да отговори, но три или четири кабърчета изведнъж привличат вниманието на Хес. Между главите на две от тях и стената има малки парченца хартия, сякаш някой е бързал да откъсне снимката, която е била там.
— Все още не знаем със сигурност. Преди да направите заключения, е необходимо…
— Какво не знаем? Не виждате ли всичко това, по дяволите! — възпротиви се Янсен.
— Така е. Има много материали за Роуз Хартунг, но няма нищо за убитите жени. Ако двойката ги беше убила, вероятно щяхме да открием поне нещо тук за тях, но няма нищо.
— Но, в края на краищата, жената е работила като медицинска сестра в отделението, където е можела да се срещне с поне две от жертвите, когато са били там с децата си. Или това няма значение?
— Не, важно е. Двойката, разбира се, трябва да бъде задържана и разпитана, и веднага трябва да отидете да ги намерите. В крайна сметка вие извикахте подкрепление и разтръбихте на целия свят, че ги чакаме тук…
Хес все още не може да намери снимката, която е висяла там, където сега има само кабарчета, но чува готиния глас на Ниландер зад гърба си:
— Както разбирам, Янсен е имал всички основания да действа така, Тулин. Между другото, главният лекар на "Принудителното" ми се обади и каза, че с Хес сте издевателства ли над Линус Бекер по същото време… Въпреки че ви казах да внимавате, и да не се забърквате в тази история. Как ще ми обясните това?
Хес знае, че в този момент трябва да защитава Тулин, но вместо това се обръща към Янсен, съвсем неочаквано за себе си.
— Кажи ми, мислиш ли, че старата жена е можела да махне нещо оттук, точно преди да дойдеш?
— Какво, по дяволите, сте правили при Линус Бекер?
Спорът продължава зад гърба му и Хес все още се опитва да разбере къде може да е скрита тази снимка, знаейки, че полицията чука на вратата. Той избутва скрина от стената и смачканата снимка пада на пода. Марк набързо я вдига и разглежда. Висок, строен млад мъж, Асгер Неергор, както предполага Хес, стои до кола с куп ключове в ръка. Той е облечен в красив тъмен костюм, а черната кола блести на слънцето, сякаш току-що е измита и полирана. И костюмът, и скъпият немски автомобил контрастират рязко с порутените сгради на бившата кланица на заден план. Хес не може да предположи веднага, защо майката на Асгер Неергора е решила да скрие тази конкретна снимка. Когато я поглежда отново, той отново се приближава до стената, сравнява изображението на колата със снимката на министерската кола на Роза Хартунг и няма никакви съмнения: Асгер Неергор държи ключовете на министерската кола. Но Марк няма време да каже и дума, защото Генц, облечен, както обикновено, в белия си костюм, показва глава през вратата:
— Моля за извинение, ще ви прекъсна. Току-що започнахме да инспектираме старата кланица и намерихме нещо интересно. Там има една стая, и както изглежда, в нея от дълго време е държан отвлечен човек.
Глава 89
Трафикът в късния следобед на Е20 югозападно от Копенхаген е доста тежък. Асгер натиска с всички сили бутонът на клаксона, като жестикулира към идиотите пред себе си, за да освободят лентата за изпреварване. Но те не отстъпват, страхувайки се при маневра да не се подхлъзнат по мокрото от дъжда платно и тогава той с нетърпение ги изпреварва отстрани на пътя. За първи път кара министерското „Ауди А8“ на пълна скорост. Не го интересува дали привлича вниманието на някого, защото сега най-важно е да се измъкне възможно най-бързо. Целият им план отиде по дяволите и Асгер осъзнава, че полицията рано или късно ще се досети и ще ги потърси. Може би вече са се досетили.
В началото всичко вървеше като по часовник до преди тридесет и пет минути. Той си осигури алиби, като последва малкото копеле на тенис корта и поздрави ръководителя на спортния център, който винаги проверяваше мрежите преди тренировка. След това си взе довиждане с него и се запъти към задната част на сградата, където бе паркирал колата си сред боровете и влезе в залата през една от страничните врати, която бе оставил отворена, когато бяха пристигнали. В този момент залата на практика бе празна, така че не му беше трудно да се промъкне незабелязано в съблекалнята. Тийнейджърът си сменяше дрехите и не забеляза нищо подозрително. Асгер, с маска балаклава на главата и ръкавици се канеше да извади от джоба си носна кърпа, напоена с хлороформ, но в този момент чу стъпки. Директорът влезе в съблекалнята и въпреки че Асгер успя да свали клоунското си облекло, възникна неловка ситуация, тъй като Густав не бе очаквал да го види там. Но управителят, напротив, въздъхна с облекчение при вида му: