Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
— О, ето ви… обадиха се от контраразузнаването. Помолиха ме да намеря Густав, защото не отговаряте на обажданията. Но тъй като сте тук, можете сами да говорите с тях.
Директорът подаде на Асгер мобилния си телефон и един от онези високомерни бодигардове от личната охрана на министъра му нареди да заведе Густав при майка му в министерството, тъй като е възникнала спешна ситуация. Полицията е открила едно място в изоставена кланица в Саут Порт, където предполагаемите убийци може да са се укривали. Асгер почувства как гърлото му се стяга, но тогава му просветва, че полицията още не го търси. Смъмриха го, че не отговаря на обажданията по мобилния, след което Асгер отново напусна залата, този път с копелето. Директорът не го изпускаше от очи, така че трябваше да заведе Густав в колата, въпреки че сега това нямаше значение, тъй като министерството беше последното място, където щеше да отиде.
— Защо караме по този път? Нали отиваме при моята…
— Затвори си мръсната си уста и ми дай мобилния си.
Думите му така объркаха момчето, седнало на задната седалка, че дори не реагира на тях.
— Дай ми мобилния си телефон. Глух ли си?
Густав се подчини на заповедта и подава телефона на шофьора. Асгер хвърля мобилния през отворения прозорец и подкарва по мокрия асфалт. Асгер чувства, че момчето е уплашено, но това не го притеснява. Интересува се само от едно: къде да отидат с Бенедикте, защото не бяха обмислили евентуален път за бягство, в случай че планът им се провали. Те се надяваха, че ще бъдат вече далеч, когато полицията заподозре нещо, но не се получи. Тревожни мисли се въртят в главата му, но той знае, че Бенедикте ще му прости — в края на краищата не е негова вината, че планът им беше провален. Тя ще разбере всичко, важно е да са заедно и всичко ще бъде наред.
Асгер й беше повярвал, от момента когато очите й ме срещнаха. Двамата се бяха запознали в Тингбьорг, в старото училище с италиански завеси на прозорците, където тя учеше два класа след него и той веднага се влюби в нея. Заедно бягаха от часовете, пиеха, пушеха и, лежейки на тревата до околовръстния път, пращаха целия свят на майната си. Бенедикте стана първата му жена. По това време обаче Асгер беше изгонен от училището заради многобройни побои, на които той беше подбудител, и го изпратиха в интернат за юноши в Южен Ютланд, в резултат на което връзката им приключи. Но почти десет години по-късно те отново се срещнаха, този път в Кристиания[33], където Бенедикте се разхождаше с приятел, който също работеше в Централната болница, и още на следващия ден започнаха да говорят за съвместен живот.
На Асгер му харесваше, когато тя се притискаше към него, сякаш му показваше, че се чувства защитена от него. Въпреки че дълбоко в себе си знаеше, че тя бе безкрайно по-силна от него. Харесваше военната служба, но след две мисии до Афганистан, където караше патрулни коли и камиони с доставки, се бе демобилизирал, тъй като започна да получава панически атаки и често се събуждаше през нощта, облян в пот и ужасно слаб. Тогава, Бенедикте взимаше ръката му и я държеше в нейната, докато се успокои. Поне до следващата атака. Връщайки се след смяна вкъщи тя му разказваше за децата, които бе срещнала в болницата и веднъж му призна, че мечтае да създаде собствено семейство. Асгер видя по лицето колко е силна този мечта за нея. Скоро тя намери евтино жилище в бившата кланица, което никой друг не желаеше. Когато Бенедикте забременя, Асгер научи от стария си приятел в армията къде да се обърне, за да може Бенедикте да получава обезщетение като единствен доход, от който наистина се нуждаеха.
Асгер не можеше да разбере какво се бе случило с нея след раждането, смятайки, че детето е виновно за настъпилите промени. Разбира се, отнемането на сина му от семейството беше тежък удар и за двамата, въпреки че, Асгер не беше успял истински да се привърже към него. След като се бе родил синът му, той усилено работеше, сглобявайки скелета, за да издържа семейството си, а в очите му Бенедикте беше добра майка — поне по-добра от жената, която го бе родила и сега постоянно идваше при тях, за да моли за храна и пари за алкохол. Бенедикте се свърза с адвокати и с тяхна помощ отиде в редакциите на различни вестници и други медии и направи гневни изявления срещу тази курва, министър Роза Хартунг. Въпреки това кампанията скоро се срина и един ден Бенедикте, избухнала в сълзи, му каза, че журналистите вече не искат да им помагат.
33
Кристиания — квартал в Копенхаген, т. н. свободен град, частично самоуправляема община.