Кестеновия човек [bg]

Глава 88

Вече беше тъмно. По това време на деня последните автомобили по правило напускат индустриалната зона в пристанището на Юг. Но не и днес. Пред олющените сгради, които някога са служили като работилници на една от най-големите кланици в Копенхаген, ченгетата и криминалистите се струпват като мравки, които се движат напред-назад със своите специални куфари. Колите са подредени в редица на улицата, а в прозорците на къщата, гледащи към нея, се вижда силната светлина на прожекторите, инсталирани от техниците. Хес се изкачва до стаята на втория етаж и чува плача на възрастна жена, която е разпитвана в хола, след това кратки заповеди, после звук от скърцащи стъпки, гласове по радиото, но на първо място спорът между Тулин и Янсен, стоящи на вратата.

— Кой ви даде този адрес?

— Кой е казал, че са ми го дали? Просто минавах оттук.

— Защо, по дяволите, не се обади тогава?

— На кого — на теб и Хес? Това би ли променило нещо?

Снимката е направена вероятно преди две години. Стъклото е прашно, но е в рамка с красиви черни ивици и лежи върху възглавницата в яслите до биберона и къдрица от фина белезникава коса. Млада майка стои до кувьоз[32] и държи на ръце бебето, увито в памперс, усмихвайки се към обектива. Усмивката й обаче е измъчена, изглежда уморена и явно й струва много усилия. Тъй като жената носи болничен халат, Хес предполага, че е заснета в болницата малко след раждането. Да, но липсва усмивка в очите на жена. Погледът й е някак предпазлив, отчужден, сякаш току-що са й дали детето в ръце и се опитва да изиграе роля, за която е напълно неподготвена.