Кестеновия човек [bg]

Те започнаха да разработват план за действие веднага след като Бенедикте беше изписана от болницата. Отначало планираха да бомбардират Роза Хартунг с анонимни имейли и текстови съобщения, заплашвайки да влязат в къщата й и да създадат хаос, а може би дори да я блъснат с кола и да я оставят да лежи отстрани на пътя. Но когато Бенедикте разглеждаше страница на министерството, търсейки имейл адреса на Хартунг, тя внезапно видя съобщение, че министерството търси личен шофьор на министъра. Тогава планът за отмъщение срещу Роза Хартунг започна да приема конкретна форма.

Бенедикте написа молбата му за работа, която имаше достатъчно време, защото току-що се бе върнала на работа на предишната си длъжност в детското отделение на изпитателен период след отпуск по майчинство и продължително болнично лечение. Скоро Асгер бе извикан за интервю с един от заместник-министрите — сигурен знак, че тези овни не знаят нищо за връзката му с Бенедикте и участието му във войната й с министъра в медийното пространство. Защото той е регистриран официално на друг адрес. Освен това голяма роля изиграха отличните характеристики на Асгер, дадени от неговите армейски командири, както и фактът, че той има свободно време и не е обременен със семейните задължения. Освен това Асгер се държа спокойно на интервюто с агента от контраразузнаването, който го проверяваше доколко е надежден от гледна точка на специалните служби. И след като получи съобщението за одобрение на кандидатурата си, той и Бенедикте отпразнуваха победата, като изпратиха на Роза Хартунг писмо със заплахи и снимки на дъщеря й от Фейсбук като поздравление за завръщането й на поста министър.

Същия този ден Асгер току-що бе започнал да работи на новата си позиция и се срещна с Роза Хартунг за първи път. Той се качи до луксозната й вила в Естербро и по пътя беше запознат със съветника на министъра — Вогел, който принадлежеше към вида арогантни задници, които Асгер, ако имаше начин, би ги размазал на стената. Тогава, с кръвта на два плъха, хванати в старата кланица, те направиха надпис върху капака на министерската кола. И предстояха още няколко коварни плана. Всичко обаче бе засенчено от поредица от идиотски убийства и кестеновия човек с мистериозни отпечатъци, които някак извадиха от равновесие Хартунг. По принцип Бенедикте можеше да е доволна от това, но избухна бомбата: дъщерята на Роза Хартунг, която всички считаха за убита, може да не е умряла.