Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
След убийството на Рикс, Янсен като че ли попадна в друга реалност. Почувства се така, веднага щом видя безжизнения си партньор на мигащата светлина на линейката, сред лая на служебните кучета, претърсвайки тъмните кътчета на ваканционното селище. Пристигайки от Урбанпланен той не знаеше нищо за съдбата на приятеля си и изведнъж се сблъска с нещо неразбираемо. Отначало си помисли, че смъртнобледото лице не може да принадлежи на приятеля му. Не можеше да повярва, че тази смърт е превърнала Рикс в безжизнената черупка в краката му. Обаче се беше случило. И макар през следващите няколко часа Янсен да очакваше, че Рикс ще се появи и ще започне да порицава оперативните, че са го оставили да лежи толкова дълго на чакъла, чудото не се случи.
Те бяха станали партньори случайно, но Янсен добре си спомняше, че бяха на една вълна от първия ден. Рикс притежаваше точно тези качества, които го правеха поносим партньор за Янсен. Не беше много умен, трябваше му доста време да намира точните думи в разговор и като цяло не беше многословен. Но в същото време беше изключително издръжлив и лоялен към онези, на които симпатизираше. Освен това, Рикс изпитваше силно недоверие към всички и всичко, вероятно защото бе претърпял унижение като дете, и Янсен моментално разбра как да използва тези качествата. И ако Янсен можеше да се нарече мозъчния център на миниекипа им, то Рикс олицетворяваше физическата му сила. И двамата ги обединяваше естествена омраза към шефове, адвокати и други канцеларски плъхове, които като цяло, не знаеха нищо за оперативната работа. Заедно, партньорите бяха заловили толкова много рокери, бандити, извършители на домашно насилие, изнасилвачи и убийци, че вероятно заслужаваха, както повишение на заплатата, така и други стимули за службата си до пенсионирането. Но обществото не работеше така. Благата в живота, уви, се разпределят несправедливо. Говореха често за това, за наградите, които не бяха получили, в някой бар или нощен клуб, докато се наливаха до козирката и завършваха вечерта в някой бардак на Външния Естербро.
Сега всичко това бе приключило. И единствената благодарност към Рикс бе плочка с името му на мемориалната стена в управлението до имената на други полицаи, загинали при изпълнение на служебния дълг. Янсен далеч не беше сантиментален, но плочката оказа силно въздействие върху него, когато я вида сутринта, отивайки на работа, докато минаваше през оградения двор. Преди това, Янсен бе прекарал два дни вкъщи. В нощта на убийството на приятеля си, той бе твърде депресиран и не беше в състояние да направи нищо, за да помогне на колегите си, освен да информира годеницата на партньора си за случилото се. И по-късно, събуждайки се посред нощ, съпругата му го завари да седи напълно изтощен в тъмната остъклена веранда на къщата им във Ванлес. На следващия ден съпругата му бе отишла с децата на нечий рожден ден, а самият Янсен бе останал да сглобява секция от Икеа, в стаята на момчетата. Той обаче не можа да схване инструкциите, и около десет и половина бе изпил първата порция бяло вино. Съпругата и децата му се прибраха в късния следобед у дома и го намериха под навеса в задната част на градината, където той надигаше вино с водка и Red Bull. Когато по-късно Янсен се събуди на пода, осъзна, че трябва незабавно да се върне на работа.
Той обаче се яви на работа едва в понеделник. Ръководството беше обхванато от работна суматоха, а колегите му със сериозни лица му кимаха съчувствено. Ниландер, разбира се, не му позволи да се върне в разследващия екип и тогава Янсен, събра няколко от другарите си в съблекалнята, и ги помоли да го информират, ако изведнъж се появят новини, които ще му позволят да проследи убиеца. Някой веднага отхвърлиха молбата му, но други, които смятаха, че Хес и Тулин, проваляйки мисията, са виновни за смъртта на Рикс, се съгласиха. И всичко започна с факта, че един от тях — най-вероятно Хес — бе издал на пресата тайната на разследването. И подлагайки на съмнение резултатите от разследването на случая с Кристин Хартунг, бе като да петнят честното име на колегите, а сега и да се подиграват с паметта на Рикс.
За съжаление, до момента, когато повечето оперативни работници бяха извикани в Министерството на социалните грижи, напредък в разследването нямаше. И самият Янсен нямаше никакви инструкции и затова взе служебната кола и потегли към Грев. По пътя си купи един стек бира от магазина, изпи две от тях и чак тогава почука на вратата на малкия апартамент на първия етаж на къщата до жп гарата, където живееше Рикс. Годеницата на Рикс разплакана, го покани вътре. Янсен дори не отказа чая, който му