Кестеновия човек [bg]

Глава 90

Роза следва агента от контраразузнаването надолу по стълбите към кабинета на премиера и се опитва безуспешно да се обади на Стийн по мобилния. Няма търпение да поговори с него; тя знае, че той ще сподели непреодолимите й чувства. Служителят от контраразузнаването просто прекъсна срещата в кабинета на министър-председателя, казвайки, че полицията е извършила операция и е намерила място, където по всяка вероятност се крият престъпниците, убили трите жени и полицая. Роуз се опитваше да потиска емоциите от дълго време, но тъй като Стийн успя да я убеди, че пръстовите отпечатъци на Кристин, открити върху кестеновия човек, са от особено значение за тях, тя ги преодоляваше с меланхолия. Откритието на полицията може да е пробив в разследването, което чакаха отдавна и въпреки това нещо я караше да изпитва тревога.

Роза излиза в двора на принц Йорген, който обикновено се използва само от служители на администрацията на министър-председателя, където я чакат няколко агенти. Охраняват я по пътя към автомобила с черен цвят и когато преминава стометровия участък, стигайки до министерството на социалните грижи, те повтарят процедурата, придружавайки я до главния вход. Роза не отговаря на въпросите на журналистите, които лагеруваха почти до самите врати, минава през охраната и се насочва към асансьора, където я чака Ли, и заедно се изкачват нагоре. Откакто медиите попаднаха на сензационните слухове за съдбата на Кристин, Роза получаваше безброй предложения за интервюта, но тя отказваше коментари на всички.

Когато Стийн започна да изгражда версиите си, говорейки за крайпътния киоск, приятелката на дъщеря им Матилда, кестенови мъже и животни, това не й хареса и дори предизвика у нея възмущение. Тя знаеше, че той е започнал да пие и се опитваше да дава вид, че се владее, въпреки че цялата история го измъчваше, може би дори повече от нея. Те спореха горещо дали отпечатъците върху кестеновите човечета, открити на местопрестъпленията на първите две убийства, имат значение или дали въпросът правили ли са момичетата фигурки миналата година има значение. Въпреки че Роза разбираше, че мнението й не е от значение, защото нищо не можеше да спре Стийн. Явно никой друг, включително полицията, не споделяше надеждите му, но въпреки това той в крайна сметка успя да я убеди, че е прав. И не защото Роза повярва на аргументите му, а защото вярваше в него и искаше да повярва. Стийн вече не беше онази сянка, в която се беше превърнал от толкова дълго време и когато един ден тя го попита с треперещ глас дали наистина е убеден, че момичето им е живо, съпругът й просто кимна и взе ръцете й в своите, след което тя избухна в сълзи.