Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Те са истински лихвари, господин Дюкорно, а лошите им постъпки ги доведоха дотам, че загубиха около един или два милиона.
— О! — извика Дюкорно.
— Бях изпратен от Нейно величество да се уговоря за една диамантена огърлица.
— Да, да, прочутата огърлица, поръчана от покойния крал за госпожа Дю Бари. Зная, зная…
— Вие сте ценен човек, знаете всичко. Е, добре, щях да купя огърлицата, но тъй както вървят нещата, сега няма да я купя.
— Трябва ли да направя нещо?
— Господин Дюкорно…
— Тактично, много ловко, монсеньор.
— Би било добре, ако познавате тези хора.
— Босанж ми е братовчед.
Дон Мануел и Бозир се спогледаха. Настъпи мълчание. Двамата португалци обмисляха предложенията си. Изведнъж един лакей отвори вратата и обяви:
— Господата Бьомер и Босанж!
Дон Мануел стана бързо и гневно извика:
— Отпратете тези хора!
Лакеят направи крачка назад, за да се подчини на заповедта.
— Не, изгонете ги вие самият, господин секретар — подхвана наново посланикът.
— За Бога! — каза умоляващо Дюкорно. — Оставете ме да изпълня заповедта на монсеньор. Аз ще смекча нещата, тъй като не мога да не изпълня нареждането.
— Правете каквото искате — каза небрежно дон Мануел.
Когато Дюкорно се втурна стремглаво навън, Бозир се приближи до дон Мануел.
— И тъй, тази работа ще пропадне? — каза дон Мануел.
— Не, Дюкорно ще я оправи.
— Той ще я обърка, нещастникът! Ние говорихме само на португалски пред бижутерите. Казахте им, че не разбирам нито дума френски. Дюкорно ще провали всичко.
— Тичам.
— Не е ли опасно да се показвате, Бозир?
— Ще видите, че не е. Дайте ми неограничени пълномощия.
— По дяволите!
Бозир излезе. Долу Дюкорно беше застигнал Бьомер и Босанж, чието държание в сравнение с това при влизането им в посолството беше съвсем променено — беше много по-учтиво, но неуверено. Те твърде малко разчитаха да срещнат познати лица и бързо изчезнаха в първите помещения пред тях. Като забеляза Дюкорно, Босанж с приятно чувство на изненада извика:
— Вие тук!
Той се приближи до него и го прегърна.
— О, много сте любезен — каза Дюкорно, — тук ме познахте, братовчеде богаташо. Дали за това, че съм в посолство?
— Наистина! — каза Босанж. — Извинете ме, че се държахме малко като чужди. Направете ми една услуга.
— За това дойдох.
— О, благодаря. Значи сте от посолството.
— Да, разбира се.
— Едно сведение.
— Какво?
— За самото посолство.
— Аз съм тук канцлер.
— О, чудесно! Искаме да говорим с посланика.
— Идвам от негово име.
— От негово име, да ни кажете…
— Че ви моли да напуснете бързо сградата, господа.
Двамата бижутери се спогледаха стъписани.
— Защото — каза важно Дюкорно — сте се показали, както изглежда, невнимателни и нечестни.
В този миг прозвуча важно леденият глас на Бозир, застанал до вратата на стаята:
— Излишно е. Господин Дюкорно, Негово превъзходителство ви нареди да изпъдите тези господа. Изпъдете ги!
— Господин секретар…
— Подчинете се! — пренебрежително каза Бозир. — Изпълнявайте!
И той си отиде. Канцлерът хвана за дясното рамо роднината си, а съдружника му — за лявото, и леко ги изблъска навън.
— Ето — каза той — една провалена сделка.
— Ей Богу, тези чужденци са много докачливи — промърмори Бьомер, който бе германец.
— Когато се казваш Суза и имаш деветстотин хиляди ливри доход, скъпи братовчеде — каза канцлерът, — имаш право да бъдеш какъвто си искаш.
— А — въздъхна Босанж, — казах ви, Бьомер, че сте неловък в сделките.
— Е — отговори упоритият германец, — ако не получим парите, които искаме от него, той няма да получи нашата огърлица.
Приближаваха се до външната врата. Дюкорно се разсмя.
— Знаете ли какво представлява един португалец? — попита той пренебрежително. — Знаете ли какво е да си посланик вие, който сте буржоа? Не. Е, добре, аз ще ви кажа. Един посланик под покровителството на императрицата, господин Потьомкин, купуваше за Нейно величество на първи януари всяка година кошница с череши, която струваше сто хиляди екю, хиляда ливри за една череша. Изключително, нали? Е, добре, господин Суза ще закупи мините на Бразилия, за да намери в рудите диамант, голям колкото всички ваши диаманти. Това ще му струва доходите за цели 20 години — 20 милиона. Но какво значение има за него, той няма деца. Ето това е.
Той затваряше вратата, когато Босанж промени изведнъж мнението си и заговори:
— Оправете всичко това и вие ще имате…
— Тук сме неподкупни — отговори Дюкорно.
Той затвори вратата.
Същата вечер посланикът получи следното писмо: