Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Още повече! Навсякъде около нас! — Кайку едва имаше време да извика и създанията вече връхлитаха отгоре им. Сякаш се появяваха отникъде — дори тя бе изненадана, когато десетина бели същества се материализираха светкавично пред тях. Тъмнокосата Сестра видя как Тсата замахва със своята кнтха и я забива между рогата на един от емирините, предпазвайки Хет, който продължаваше да носи Пейтре на ръце. Видя как Асара се извива като котка и върти меча си с мълниеносни движения, усъвършенствани от деветдесетте години на упражнения и перфектен метаболизъм. Видя как войниците храбро се сражават, как зловещите им преследвачи повалят Доджа и как Лусия пада на земята, а един от белоснежните хищници се приготвя да скочи отгоре й…
Тъмнокосата Сестра щеше да унищожи заплахата за престолонаследничката, когато изведнъж бе изблъскана настрани и гърбът й се удари в едно дърво, а емиринът заби острите си зъби в рамото й. Бяха твърде много и въобще не бе забелязала този. Тя изкрещя от болка, а кръвта й рукна още по-силно, обагряйки в червено муцуната на нападателя й. Тогава нейната кана буквално изригна и запрати нападателя й върху един от дебелите клони на отсрещното дърво с такава сила, че пречупи гръбнака му. Младата жена докосна раната си, но тялото й вече се възстановяваше. Изтощението обаче си казваше думата и жизнените й сили се топяха с главоломна бързина; скоро нямаше да е в състояние да стори нищо, за да помогне на спътниците си. Тя затърси с трескав поглед Лусия и сърцето й се сви. Навярно вече беше прекалено късно, за да я спаси от емирините.
В този миг обаче бе връхлетяна от съвсем ново усещане; някакво премазващо, съкрушително присъствие, което я накара да рухне на колене. Тя вдигна поглед и изведнъж пребледня като мъртвец, когато зърна причината за това.
Звярът. Гигантската сянка, на която се бе натъкнала преди няколко нощи. Колосалното й туловище се издигаше над върховете на дърветата, а крясъкът й — нещо средно между писък и рев — разтърси земята и се понесе като ураган из гората, поваляйки на земята мъже, жени и емирини. Дърветата заскърцаха, клоните затракаха, а листата засъскаха, докато вихърът фучеше свирепо из гората. Кайку почувства как отново бива притисната към същото дърво, където бе запратена от нападналия я емирин, а въздухът напуска със свистене дробовете й. Сестрата стисна зъби, за да потисне изгарящата болка в рамото си, и затвори клепачи, докато собствената й коса я шибаше безмилостно по лицето, а импулсът да закрещи ставаше все по-непреодолим. Огромното същество представляваше черна стена от ярост в Чаросплетието и притежаваше такава мощ, пред която Кайку беше като миниатюрна рибка. Тя почувства как нейната кана се сгърчва и се свива вътре в тялото й.
Тишина. Ураганът внезапно замря и последните пориви на вятъра изчезнаха сред клоните, а отронените листа се понесоха към земята в лениви спирали.
Кайку отвори очи. Тревата бе осеяна с окървавени трупове на емирини и хора. Тя видя как Асара се изправя бавно на крака, а мечът продължава да виси в отпуснатата й ръка. Тсата и Хет също се надигнаха и веднага заеха защитна позиция над лежащата по очи Пейтре. Неколцина от войниците се размърдаха, но повечето продължиха да лежат неподвижно. Емирините бяха изчезнали.
На края на полянката, където се бе разиграла касапницата, бе застанала Лусия и се взираше в звяра. Силуетът му бе закрит от дърветата и от тъмнината, която той излъчваше като дим от себе си, но това не можеше да прикрие огромните му размери. Малките му блестящи очи се взираха в нея. Девойката бе като трошичка пред него — миниатюрна и незначителна, — ала въпреки това стоеше сам-самичка пред смазващото му присъствие, без да потрепне, докато колосът я обливаше със свистящия си дъх.
Постепенно всички оцелели се изправиха и погледнаха към чудовището — всички, с изключение на ткиуратците. Кайку закрачи към Лусия, но докато минаваше покрай Тсата, погледите им се срещнаха и тя забеляза, че очите му са влажни. Потресът от видяното я накара да се спре за миг. Никога преди не бе зървала татуирания мъж да плаче. После тъмнокосата Сестра погледна към Пейтре и видя, че ткиуратката е мъртва. Бяха я спасили от емирините, ала бясното пренасяне й бе дошло в повече. Хет се бе надвесил над нея и раменете му се тресяха. Погледите на Кайку и Тсата отново се срещнаха, но очите на Сестрата бяха студени и тя не можеше да му предложи утеха; сетне жената отмести взор и продължи напред към Лусия.