Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ейди се вгледа в лицето му. Ричард премести погледа си върху зелените очи на Калан. Запита се дали двамата с нея ще успеят да устоят на границата. Спомни си колко силно е изкушението да влезеш вътре, да копнееш за нея. В Теснината границата ще ги притиска и от двете страни. Знаеше колко се страхува Калан от отвъдния свят, със сериозни основания; та нали е била там. Той самият не гореше от желание да се приближава много-много.
Замислен, Ричард се намръщи.
— Каза, че Теснината е в средата на пътя. Няма ли да е нощ? Как ще съумеем да останем на пътеката?
Ейди постави ръка на рамото на Калан, за да си помогне да се изправи.
— Ела — каза тя и пъхна патерицата под мишницата си. Те бавно тръгнаха след нея към лавиците. Тънките й пръсти сграбчиха една кожена кесийка. Тя отпусна връзката й и изсипа нещо на дланта си.
Обърна се към Ричард.
— Дай си ръката.
Той обърна дланта си нагоре и я вдигна пред нея. Тя постави ръката си върху неговата и той почувства нещо гладко и тежко. Ейди тихичко промърмори няколко думи на родния си език.
— Думите означават, че ти давам това по собствено желание.
В ръката си Ричард видя камък с големината на яребиче яйце. Гладък и лъскав, той беше толкова тъмен, че му се струваше, че може да изсмуче светлината на цялата стая. Не успя да види нищо друго освен лъскавата повърхност. Под нея имаше черна празнота.
— Това е нощен камък — каза тя премерено дрезгаво.
— И какво да правя с него?
Ейди се поколеба, погледът й за кратко се стрелна към прозореца.
— Щом бъде тъмно и имаш достатъчно нужда, извади нощния камък и той ще ти свети толкова, че да можеш да виждаш пътя си. Той работи единствено за господаря си, и то само ако му е даден с добрата воля на предишния господар. Ще кажа на магьосника, че е у теб. Той притежава магия, с която може да го открие, така че ще знае къде сте.
Ричард се поколеба.
— Ейди, това сигурно е много ценно. Чувствам се недостоен да го приема.
— Всяко нещо е ценно при определени условия. За човек, умиращ от жажда, водата е по-ценна от злато. За давещия се водата не значи нищо освен беда. Точно сега ти бъдеш много жаден. Аз жадувам Мрачния Рал да бъде спрян. Вземи нощния камък. Ако се чувстваш задължен, някой ден можеш да ми го върнеш.
Ричард кимна, търколи камъка в кожената кесийка, която след това пъхна в джоба си. Ейди още веднъж се обърна към лавицата, взе от там една връвчица и я показа на Калан. От двете страни на малка кръгла кост се виждаха няколко червени и жълти мъниста. Очите на Калан светнаха, тя зяпна от изненада.
— Това е точно като връвчицата на майка ми — каза тя възторжено.
Ейди я нахлузи на главата й, докато Калан вдигаше тежката си тъмна коса, като не откъсваше поглед от връвчицата, която усмихната прокарваше между палеца и показалеца си.
— Засега ще те пази от зверовете в просеката, а някой ден, когато носиш в утробата си дъщеря, ще пази нея, ще й помогне да порасне силна като теб.
Калан обгърна с ръце старата жена, притискайки я дълго и силно до себе си. Щом се разделиха, на лицето на Калан се изписа притеснение и тя заговори на езика, който Ричард не разбираше. Ейди просто се усмихна и приятелски я потупа по рамото.
— Вие двамата вече трябва да спите.
— Ами аз? Не трябва ли и аз да имам кост, която да ме пази от зверовете?
Ейди внимателно се вгледа в лицето му, после сведе поглед към гърдите си. Бавно протегна ръка. Пръстите й се разпериха и колебливо опипаха ризата му, докоснаха зъба под нея. Тя отдръпна ръката си и вдигна поглед обратно към очите му. По някакъв начин беше узнала за зъба. Ричард затаи дъх.
— Ти не се нуждаеш от кост, жителю на Града на елените. Зверовете не могат да те видят.
От баща си знаеше, че нещото, което пази книгата, е зъл звяр. Осъзна, че зъбът е причината, поради която нещата от границата не можаха да го намерят, а се нахвърлиха върху другите. Ако не беше зъбът, той щеше да бъде в същото състояние като Зед и Чейс, а Калан вече щеше да е в отвъдния свят. Ричард се постара да не издава чувствата си. Ейди сякаш разбра намека му и замълча. Калан изглеждаше объркана, но не попита нищо.
— Сега спете — каза старицата.
Калан отказа предложението на Ейди да спи на леглото й. Тя и Ричард си постлаха край огъня, а Ейди се прибра в стаята си. Ричард сложи още малко дърва в огъня, спомняйки си колко много Калан обича да седи край камината. Той постоя край Зед и Чейс известно време, като галеше стареца по косата и напрягаше слух да чуе равното му дишане. Не искаше да изоставя приятелите си. Страхуваше се от бъдещето. Чудеше се дали Зед има някаква идея къде да търсят кутията. Щеше му се да го беше разпитал за плана му. Може би имаше предвид някакъв магьоснически номер, който щеше да се опита да приложи на Мрачния Рал.