Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Беше очаквала нещо по-добро от Рене. Независимо от това как я беше използвал и нещата, които беше сторил, тя все пак си беше представяла, че има нещо силно и възвишено в него. Да открие, че не е така, беше такова разочарование, че се почувства зле. Тя протегна ръката с банкнотите към камината.
После се отказа. Нямаше да получи удовлетворение, ако ги унищожи. Нещо повече — би било глупава постъпка. Това, което държеше в ръка не бяха просто фалшиви пари — те бяха нейният паспорт за свободата. Ако досега беше останало някакво съмнение за това, че може да напусне Рене без последствия, то сега вече го нямаше.
Тя погледна банкнотите, опитвайки се да мисли. Трябва да изпрати съобщение на Гастон, да му каже, че напуска. Трябва да стане и да започне да си събира нещата, да реши какво ще вземе със себе си от скъпите дрехи, каквито имаше. Би било учтиво да се сбогува с Марта — беше се привързала към жената, която правеше всичко по силите си, за да им достави удоволствие. И трябваше да съчини някаква бележка за Рене.
Имаше да се вършат много неща. Но тя не помръдваше.
Седеше, премятайки в ръце банкнотите и се бореше с ужасното желание да заплаче. Каква глупачка е била! Някъде вътре в себе си, несъзнателно, беше таила мечтата, че Рене ще осъзнае колко е сгрешил по отношение на нея, ще открие, че животът му би бил празен без нея като съпруга, като майка на децата му. Глупаво. Глупаво. Глупаво.
Чу се бързо, силно почукване на входната врата. Тя подскочи сепнато, завладяна от паника, която ускори кръвта във вените й. Набута обратно парите в подплатата на сакото и започна да го сгъва. Почукването се повтори. Марта беше в кухнята и не чуваше. Сирен бързо отиде до гардероба и сложи сгънатото сако на един рафт, после затвори вратата. Оправяйки с една ръка косата си, като прибираше паднали от кока кичури под дантелената си шапчица, тя повдигна полите си с другата ръка и бързо отиде в салона.
На вратата беше само Арман, дошъл за следобедното си посещение. Тя се възмути от себе си, че си е позволила да изпадне в такова объркване. Кого беше очаквала? Властите, да я отведат за престъплението, че рови в нещата на любовника си? Едва ли. Рене? Той нямаше да чука и щеше да го знае, ако беше на себе си. Беше смешно.
Тя остави Арман в салона и отиде да извика Марта да донесе шоколад за нея и вино за Арман. Бързо влезе в ролята си на домакиня.
Чувстваше се странно да седи и да води лек разговор, когато мислите й бяха на съвсем друго място. Поиска й се никога да не беше окуражавала Арман или той да беше достатъчно чувствителен, за да разбере, че не е желан и да си отиде. Вместо това, той продължаваше да говори за бала с изпитателен поглед.
Най-после замълча. Пиеше виното си и я наблюдаваше. Тя не можа да измисли нищо, докато отпиваше от шоколада.
— Простете ми моля, скъпа — каза накрая той — но изглеждате разстроена. Какви неприятности бихте могла да имате?
Беше пожелала да е по-чувствителен. В момента, когато това стана, й се искаше той да не беше забелязал състоянието й.
— Нищо — поклати глава тя.
— Бих бил много облекчен, ако е така, но виждам доказателствата с очите си. Вие сте изключително бледа, ако ми позволите да кажа, а на бузата ви има белег, който кара душата ми да страда. Нямам право да питам, но трябва да го направя. Да не сте се ударила при инцидента с лейтенанта снощи? Възможно ли е Льомоние да е проявил грубост, заради вниманието на губернатора?
— О! — каза тя, а облекчението я заля на вълни. — Вие не знаете.
Лицето му просветна при изуменото й възклицание.
— Не, но бих искал да разбера.
— Но, разбира се — каза тя и продължи, като му разказа за нападението над Рене и нея.
Арман стисна чашата с вино, клатейки глава, като я гледаше.
— Безполезен. Бил съм безполезен за вас. Първо бях твърде далеч, когато тази свиня, офицерът ви нагруби и можех само да гледам. А после това. Копнея да ви защитавам, а не успях, когато сте имали нужда от това.
Съжалението му беше искрено, не фалшиво съчувствие на обикновен познат. Тя докосна ръката му.
— Не се разстройвайте. Съчувствието ви означава за мен повече от помощта ви.
— Наистина ли? Колко сте мила — каза той, хващайки пръстите й и ги поднесе към устните си. — Колко мило!