Четиридесет и петимата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Маргьорит дьо Валоа #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Четиридесет и петимата». Краткое содержание книги:
В последната част на трилогията — „Четиридесет и петимата“, отново се срещаме с Диана дьо Монсоро, трагично влюбена в рицаря Бюси, предателски убит. Тя си поставя за цел да отмъсти на убийците му. Впечатляваща е картината на обречеността на фамилията Валоа. Публичната екзекуция на политическия престъпник Салсед не може да спаси Анри III, не могат да го спасят и четиридесет и петимата верни телохранители.
— Самият той.
— За щастие, той не е много подвижен. Все още ли продължава да пълнее?
— Едва ли, тъй като имаше нещастието да ме настигне и при срещата ни получи славен удар с шпага.
— А писмото?
— Писмото видя колкото ушите си, тъй като бях взел предпазни мерки.
— Браво! Напразно не пожелахте да ми разкажете за своето пътешествие, господин Шико; то много ме занимава.
— Ваше величество е безкрайно добър.
— Но мен ме смущава един въпрос.
— Какъв именно?
— Щом като няма писмо за господин дьо Майен, значи няма и за мен. Значи аз няма да науча какво ми е написал моят добър брат Анри.
— Простете, господарю, но преди да унищожа писмото, аз го научих наизуст.
— Прекрасна мисъл, господин Шико, прекрасна, личи си, че сме земляци. И така, ще ми го кажете ли наизуст?
— Разбира се, господарю, ще изложа всичко точно: наистина езикът ми е непознат, но паметта ми е превъзходна.
— Кой език?
— Латинският.
— Нещо не ви разбирам — каза Анри и насочи към Шико ясния си поглед. — Нима писмото на моя брат е написано на латински?
— Да, господарю.
— Защо на латински?
— Сигурно защото латинският е език, на който всичко може да се изкаже, на който Персий и Ювенал са увековечили безумието и греховете на кралете.
— На кралете?
— И на кралиците, господарю.
Веждите на краля се смръщиха.
— Исках да кажа на императорите и на императриците — се поправи Шико.
— Значи вие знаете латински, господин Шико? — хладно попита Анри.
— И да, и не, господарю.
— Ваше е щастието, ако го знаете: вие имате огромно преимущество пред мен — аз не знам латински. Поради това престанах да слушам и месата.
— Научиха ме да чета латински, господарю, както и гръцки и староеврейски.
— Това е много удобно, господин Шико, вие сте просто подвижна книга.
— Ваше величество намери вярното определение. В паметта ми се запечатват цели страници и когато пристигна някъде с поръчение, мен ме прочитат и ме разбират.
— Или пък не разбират.
— Защо, господарю?
— Ясно защо: ако не разбират езика, на който сте напечатан.
— Но кралете знаят всичко, господарю.
— Това говорят пред народа, господин Шико, и същото ласкателите говорят пред кралете.
— В такъв случай няма защо да чета писмото на ваше величество.
— Струва ми се, че латинският език прилича на италианския, нали?
— Така казват, господарю.
— И на испанския, нали?
— Да.
— Щом е така, да опитаме: аз знам малко италиански, а моето гасконско наречие твърде прилича на испанския.
Шико се поклони.
— И така, ваше величество, ще заповядате ли?
— Моля ви, скъпи господин Шико.
Шико започна да цитира:
— „Frater carissime! Sincerus amor quo te prosequebatur germanus noster Carolus nonus, functus, nuper, colet usque regiam nostram et pectori meo pecinaciter adhaeret.“
На Анри и окото му не мигна, но в края на фразата той спря с жест Шико.
— Или аз силно греша — каза той, — или тук се говори за любов, за упорство и за моя брат Шарл IX?
— Не ще отрека — каза Шико. — Латинският е толкова забележителен език, че всичко това напълно може да се събере в една фраза.
— Продължете — заповяда кралят.
Беарнеца със същата невъзмутимост изслуша онова, което се говореше в писмото за неговата жена и виконт дьо Тюрен. Но когато Шико произнесе това име, той попита:
— Turennius вероятно значи Тюрен, нали?
— Мисля, че е така, господарю.
— A Margota е умалителното, с което моите братя Шарл IX и Анри III наричаха своята сестра и моята възлюблена съпруга Маргьорит.
— Не виждам в това нищо невъзможно — отговори Шико.
И той съобщи писмото до края, при което изразът на лицето на Анри не се промени нито веднъж.
— Това ли е?
— Точно така, господарю.
— Лошо, че разбрах само две думи — Turennius и Margota, но и това едва-едва!
— Не е беда, господарю, достатъчно е да заповядате на някой учен мъж да преведе писмото.
— В никакъв случай — веднага възрази Анри, — и вие самият, господин Шико, така грижливо охранявате поверената ви тайна, че едва ли бихте ме посъветвали да дам гласност на това писмо.
— Не, разбира се.
— Но вие мислите, че това би следвало да се направи?
— След като ваше величество благоволи да ме попита, ще кажа, че писмото вероятно съдържа някакви добри съвети и ваше величество би могъл да извлече полза от тях.
— Да, но не бих могъл да доверя тези полезни съвети на всеки.
— Разбира се.
— Е, ще ви помоля да направите следното — каза Анри, като че осенен от внезапна мисъл.
— Какво именно?
— Отидете при моята жена Марго. Тя е учена жена. Прочетете й писмото, тя сигурно ще го разбере и ще ми обясни всичко.
— Как великолепно го измислихте, ваше величество! — викна Шико. — Това са златни думи!