Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Бих изтъкнал, че пановете разбират и от търговия. Храна — за секс, измяна на водача — за секс, пощадете, детето ми — за секс, пощене — за секс, кажи-речи всичко — за секс.
— Сексът като че ли е обществената им валута. Кратък и определено несладък. Само бързи мушкания, силни усещания, а после бум — и край.
— Мъжките имат нужда от него, а женските използват това.
— Хммм… водил си си бележки.
— Щом ще ги моделирам като един вид опростени хора, трябва да си водя бележки.
— Модели панове? — обади се увереният глас на главния експерт Вадо. — Те не са модели за граждани, ако имате това предвид. — Усмихна им се слънчево и Хари се досети, че беше нещо повече от задължителното за това място дружелюбие.
Хари се усмихна машинално.
— Опитвам се да открия променливите, които биха описали поведението на пановете.
— Трябва да прекарате много време с тях. — Вадо приседна на масата и вдигна пръст към келнера да му донесе едно питие. — Не е лесно да ги проумее човек.
— Съгласна съм — обади се Дорс. — Много ли ги яхате?
— Доста, но по-голямата част от научната ни работа вече се осъществява по друг начин — устата на Вадо се изкриви в жална гримаса. — Статистически модели, такива работи. Захванах се с тази идея за туризъм, като използвам техниката за потапяне, разработена от нас по-рано, за да събираме пари за проекта. Иначе ще трябва да го закрием.
— Радвам се да ви помогна — рече Хари.
— Признай си, че ти харесва — обади се весело Дорс.
— Ами да. Доста е… различно.
— И добро за сериозния професор Селдън, за да се измъкне от черупката си — додаде тя.
Вадо се усмихна до уши.
— Внимавайте и не поемайте никакви рискове там, навън. Някои от клиентите ни се мислят за свръхпанове или за кой знае какво.
Очите на Дорс проблеснаха.
— Какви опасности има там? Телата ни са в забавено време тук, на място.
— Много силно сте свързани — обясни Вадо. — Един голям шок за пана може да предизвика ответен шок в собствената ви нервна система.
— Какъв шок? — попита Хари.
— Смърт, тежки телесни повреди.
— В такъв случай — обърна се Дорс към Хари — според мен не бива да се потапяш.
Хари усети, че се дразни.
— Хайде де! В отпуска съм, не в затвора.
— Всяка заплаха за теб…
— Само преди минута се превъзнасяше колко било добре за мен.
— Ти си твърде важен, за да…
— Всъщност опасността е много малка — намеси се гладко Вадо. — Обикновено пановете не умират внезапно.
— А и мога да се изключа, като видя, че се задава опасност — додаде Хари.
— Но ще го направиш ли? Ти май добиваш вкус към авантюрите.
Беше права, но той не смяташе да отстъпва. Щом искаше да избяга от досадната математическа рутина, толкова по-добре.
— Харесва ми да съм извън безкрайните коридори на Трантор.
Вадо се усмихна на Дорс.
— А и досега не сме загубили нито един турист.
— А от изследователския екип? — парира го тя.
— Е, това беше много необичайно…
— Какво се случи?
— Един пан падна от един перваз. Жената оператор не успяла да се изключи навреме и излезе от всичко това парализирана. Шокът от преживяна смърт при потапяне при други инциденти се е оказвал фатален. Но ние разполагаме със системи, които да предизвикат късо…
— И какво още? — настоя тя.
— Е, имаше един труден момент. В началото, когато имахме прости телени огради — специалистът запристъпва нервно от крак на крак. — Вътре се бяха вмъкнали хищници.
— Какви хищници?
— Примати стадни ловци, carnopapio grandis. Наричаме ги равиани, защото са генетично свързани с дребни примати от друг континент. Тяхната ДНК…
— Как са се вмъкнали? — продължи да настоява Дорс.
— Те донякъде приличат на диви свине с копита, с които ровят земята. Подушили дивеч — животните зад оградата. И изкопали земята под нея.
Дорс огледа високите солидни стени.
— Тези вършат ли работа?
— Разбира се. Равианите и пановете имат обща ДНК и според нас са резултат от древен генетичен експеримент. Някой се е опитал да създаде хищник, като вдигне по-ранния вид на два крака. Както при повечето двукраки хищници предните крайници са по-къси, а главата е изнесена напред и се уравновесява от дебела опашка, която използват, за да си подават сигнали. Нападат най-едрите стадни животни и ядат само най-тлъстото месо.
— Защо са нападали хора?
— Възползват се от възможността. Нападат дори и панове. Когато се вмъкнаха тук, нападнаха възрастните човеци, не децата — много селективна стратегия.
Дорс потръпна.
— Гледате на това доста… обективно.