Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Всеки миг, всяко малко просветление го потапяше все по-дълбоко в Азпан. Започна да усеща дребните криволици и пукнатини в панския ум. Бавно печелеше все по-голям контрол.
Същата сутрин една женска намери голямо повалено дърво и започна да удря по него. Кухият ствол задумка като барабан и цялата група, която събираше храна, се втурна да го бие, като се хилеше диво.
Азпан също се включи. Хари усети мощен изблик на радост и се потопи в него.
По-късно се натъкнаха на водопад след проливен дъжд, увиснали на лиани се люлееха сред дърветата над пенливата вода — пищяха от радост, мятаха се, подскачаха.
Приличаха на деца на ново игрище. Хари накара Азпан да прави невъзможни скокове, да се премята и да се гмурка като луд, да изкрейзва в забрава — за удивление на останалите панове.
Проявяваха ярост във внезапните мигове на сръдня — блъскаха женските, докосвайки йерархията си на господство — особено при ловуване. Успешният лов беше невероятно вълнение: прегръдки, целувки, потупвания. Щом стадото слезе да се храни, цялата гора отекна от лай, писъци, дюдюкания и пъхтене. Хари се присъедини към врявата и затанцува с Шийла/Дорс.
Беше потиснал предвзетата си неприязън към шумотевицата. Мнозина заслугократи изпитваха неприязън дори към самата пръст. Но не и Хари, израсъл сред фермери и работници. И все пак изкуствената естетика на Трантор можеше да му попречи. Вместо това мръсотията на пановете му се струваше в реда на нещата.
Понякога наистина му се налагаше да сдържа чувствата си. Пановете ядяха плъховете, като им отхапваха главите. По-големия дивеч претрепваха върху скалите. Първо изяждаха мозъка — вдигащ пара деликатес.
Хари преглътна — метафорично, но Азпан повтори импулса — и започна да наблюдава, като прикриваше неохотата си. В края на краищата Азпан трябваше да яде.
При миризмата на хищници той усети как козината на Азпан настръхна. От нови вкусни миризми му потекоха лигите. Той не прощаваше на храната, дори докато все ходеше. Еволюция в действие; онези панове, които в миналото бяха проявявали милост, ядяха по-малко и оставяха по-малко потомство. Те вече не бяха представени тук.
Въпреки всички ексцесии, Хари намираше поведението на пановете за странно познато. Мъжките се събираха често за битки, да къртят скали, за кървави спортове, за изясняване на йерархията. Женските плетяха мрежи и създаваха съюзи. Съществуваше обичай на услуга за вярност, родствени връзки, войни за територия, заплахи и показни изпълнения, рекет за охрана, глад за „уважение“, интриги на подчинени, отмъщение — общество, на което са се радвали много хора, които историята бе признала за велики.
Всъщност всичко това много приличаше на Императорския двор.
Дали хората копнееха да захвърлят дрехите и условностите и да се втурнат напред като панове? Някой пан с повечко мозък би се чувствал съвсем у дома си сред имперската аристокрация…
Хари усети такъв силен изблик на отвращение, че Азпан се разтрепери. Участта на човечеството трябваше да бъде по-различна — не този първобитен ужас.
Можеше да използва това, разбира се, като изпитателен модел за пълната теория. Тогава човечеството щеше да познава себе си, само да си бъде господар. Щеше да вгради императивите на пановете, но да отиде далеч напред — към истинската и дълбока психоистория.
10.
— Не го виждам — каза Дорс на вечеря.
— Но те толкова много приличат на нас! Трябва да имаме някаква връзка — той остави лъжицата. — Чудя се дали не са ни били домашни любимци далеч преди междузвездните пътешествия?
— Аз не бих ги търпяла да ми цапат къщата.
Възрастните човеци тежаха малко повече от пановете, но бяха далеч по-слаби от тях. Един пан можеше да вдигне тежест, пет пъти по-голяма от тази, която би вдигнал добре трениран мъж. Човешките мозъци бяха три-четири пъти по-масивни от панските. Човешко бебе на няколко месеца вече имаше мозък, по-голям от този на възрастен пан. Освен това и строежът на човешкия мозък беше по-различен.
„Но дали това беше всичко?“, зачуди се Хари.
Дай на пановете по-големи мозъци и реч, облекчи им тестостерона, обуздай ги с повече задръжки, удари им един бръснач и едно подстригване, научи ги да стоят уверено на задните си крака — и имаш панове модел де лукс, които ще изглеждат и ще се държат доста човешки.
— Виж — рече той на Дорс. — Идеята ми е, че те са достатъчно близки до нас, за да могат да накарат един модел на психоисторията да заработи.
— За да накараш когото и да било да повярва в това, трябва да покажеш, че те са достатъчно интелигентни, за да влизат в сложни взаимодействия.