Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Добре, интегрираше се в най-дълбоките кътчета на съзнанието на пана.
Докато наблюдаваше стадото, реши да даде имена на най-видните панове, за да ги различава: Чевръст беше бързият, Шийла — сексапилната, Манджата — гладникът… Но какво беше собственото му име? Азпан. Не беше много оригинално, но бе главната му характеристика — аз като пан.
А коя ли е Дорс? Бяха потопени в едно и също стадо, значи една от тези — принуди се да ги преброи — двайсет и две женски беше тя. Как да я познае? Приближи се до няколко женски, вгледа се в лицата им. Лек интерес, няколко ръце се протегнаха да го погалят, покана за пощене. В очите на никоя не проблесна искрицата на разпознаване.
Загледа се в една едра женска — беше Шийла — която внимателно миеше в потока един овалян в пясък плод. Стадото я последва групово — Шийла беше един вид водачка, женският заместник на Най-голям.
Тя заяде с наслада и се огледа. Наблизо растеше жито — беше презряло, зрелите бежови зърна бяха пръснати по песъчливата почва. Хари се съсредоточи и по лекия аромат разбра, че това е лакомство. Няколко пана приклекнаха и започнаха да събират зърна — бавна работа. И Шийла започна, после спря и вдигна поглед към потока. Времето минаваше, бръмчаха насекоми. След малко тя сграбчи шепа пясък и зърна и се приближи до брега на потока. Хвърли ги във водата. Пясъкът потъна, зърната изплуваха. Тя ги събра, налапа ги и се ухили широко:
Впечатляващ номер. Останалите панове обаче не се захванаха да чистят зърното по нейния метод. Миенето на плодове е по-лесно за схващане, предположи той — панът през цялото време държеше плода. Отсяването на зърната изискваше храната първо да се хвърли, после да се спаси — по-труден умствен скок.
Азпан тръгна към женската. Взря се в очите на Шийла — и тя му намигна Дорс! Той я обгърна с космати ръце в изблик на обич.
8.
— Чиста животинска любов — обади се тя на вечеря. — Освежително.
Хари кимна.
— Харесва ми да бъда там и да живея така.
— Толкова повече помирисвам!
— Плодовете имат различен вкус, когато те ги захапват. — Той вдигна една пурпурна грудка, отряза резен, набоде го с вилицата и го пъхна в уста. — За мен това е почти непоносимо сладко. За Азпан е приятно, малко лютивичко. Предполагам, че пановете са придобили вкус към сладкото. Осигурява им повече калории.
— Не мога да си представя по-идеална ваканция. Не само отдалечаване от дома, а и от вида ти.
Той огледа плода.
— И са толкова…
— Развратни?
— Ненаситни.
— Ти като че ли нямаше нищо против.
— Моят пан ли — Азпан? Когато го прихване онова настроение „всичките под ножа“, аз се изключвам.
Тя го изгледа втренчено.
— Наистина ли?
— Ти не се ли изключваш?
— Да, но не очаквам от мъжете да са като жените.
— О? — възкликна той сковано.
— Докато ти си играеш с обществените движения на пановете, аз четях в научната библиотека на центъра. Жените влагат страшно много в децата си. Мъжете могат да използват две стратегии: родителски вложения плюс „падне ли ти, не прощавай“ — тя вдигна вежда. — И двете сигурно са избрани в процеса на нашата еволюция, защото и двете са общи и за нас, и за тях.
— Не и за мен.
За негова изненада тя се разсмя.
— Говоря общо. Искам да кажа, че пановете са много по-склонни към промискуитет от нас. Мъжките командват във всичко. Те помагат на женските, които носят децата им, доколкото схващам, но иначе си вършеят наляво-надясно през цялото време.
Хари превключи на професионалния си тон — при обсъждане на подобни теми той определено му беше по-удобен.
— Както казват специалистите, те прилагат смесена репродуктивна стратегия.
— Колко учтиво.
— Учтиво плюс прецизно.
Разбира се, той всъщност не можеше да бъде сигурен, че Дорс се изключва от Шийла, когато някой мъжки се приближи за „едно бързо“. (Те и без това винаги си бяха бързи — има-няма трийсет секунди.) Можеше ли тя да излезе толкова бързо от панското съзнание? На него му трябваха няколко мига, докато се измъкне. Освен ако виждаше мъжкия да се приближава и се досещаше за намеренията му…
Учуди се от себе си. Каква роля имаше ревността, щом те обитаваха други тела? Дали обичайният морал изобщо имаше смисъл? И все пак да говори за това с нея го… притесняваше.
Той все още си беше момчето селянче от Хеликон, независимо дали му харесва или не.
Жално се съсредоточи върху ястието от местната кухня, което се оказа плътно, тъмно месо в сос от вкусни зеленчуци. Яде обилно и в отговор на мълчанието на Дорс — личеше си, че й е забавно — рече: