Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Ами че то си е жестоко — съгласи се Бокамба. — Но войната по принцип е жестока. Напоследък си имал възможност, покрай лорд Кавана, да се докоснеш до голямата политика. Нима се съмняваш, че в Севкоордския парламент са способни на подобна жестокост?
Куин прехапа устни.
— Ами…
— До всички копърхед, говори Швайгофър — прекъсна ги командирът на изтребителите. — Приключваме занятието, повтарям: приключваме занятието. Всички изтребители да се върнат незабавно на „Пеликан“.
— Прието — отекна гласът на Самурай. — Всички копърхед, обратен завой и преформиране на групите. Действайте.
Куин стръмно издигна корвина, като подаде допълнителна тяга от задните двигатели. Зад гърба му Бокамба превключи интеркома на обща връзка.
— Командир Швайгофър, тук Бокамба. Това част от занятието ли е?
— Не, Бокамба — чу се напрегнатият глас на Швайгофър. — Искам да се приберете колкото се може по-бързо. Давайте, момчета.
„Пеликан“ беше горивоносач от клас „Арктур“, използван през последните три дни на тренировки от Швайгофър и групата му като оперативна база. Куин приземи корвина на определеното му място, до изтребителя на Клипер, и само след три минути вече бе на мостика на „Пеликан“. Самурай и останалите членове на „Капа 2“ вече се бяха скупчили около Швайгофър, но Мечтателката и нейните хора тъкмо пристигаха. Капитан Ирдани, командирът на „Пеликан“, беше в наблюдателната станция и разговаряше доста оживено с един от офицерите.
— Копърхед, получихме сведения за местонахождението на противника — обяви без встъпление Швайгофър. — Засега са доста далече от нас — почти на границата на нашите килватерни датчици, — но няма никакво съмнение, че са там. По непотвърдени данни става въпрос за единадесет зхиррзхиански кораба, чиито вектори сочат, че целта им е Формби.
Из стаята се разнесе ропот.
— Какво, по дяволите, ще търсят на Формби? — попита Клипер.
— Може би не им се ще да си имат работа с миротворците — подметна Хитруша. — И сега си търсят някой, който да не се зъби толкова.
— Или някой, с когото да сключат съюз — подметна начумерено Самурай. — Йикроманците от години чакат подобна възможност да ни го върнат.
— Може и да си прав — намеси се Швайгофър. — Доколкото ми е известно, всички Миротворчески сили са били изтеглени от йикроманското космическо пространство. Чудесен момент да се спогодят.
— Някакви вести от комодор Монтгомъри? — попита Бокамба.
Швайгофър поклати глава.
— Флотът вече е потеглил насам. Надявам се скоро да пристигнат.
— Командир Швайгофър? — намеси се Ирдани. — „Вълчата глутница“ ще навлезе всеки момент в системата.
— Разбрано, сър — рече Швайгофър и се отдръпна встрани.
— Включете ги на главния монитор — нареди Ирдани и зае току-що освободеното място.
Изображението застина недалеч от мястото в космоса, където според офицера от наблюдателната станция би трябвало да се появи „Вълчата глутница“. До Куин седна някой, той се обърна и видя, че е Мечтателката.
— Не зная какво мислиш, Маестро — каза тя с дрезгав глас, без да сваля поглед от монитора, — но според мен тази идея с „Вълчата глутница“ е голяма глупост.
— Според мен пък — обади се Бокамба — това е идеалното решение срещу разпръскването на корабите. Не можеш да осъществиш успешна светкавична атака, когато микросекундни разлики във времето на материализиране в системата и векторите могат да разсеят флотата на хиляди километри из космоса.
— О, съгласна съм с това. Исках само да кажа, че „Вълча глутница“ не е решение на този проблем.
В този момент на екрана нещо трепна.
— „Вълчата глутница“ пристигна — промърмори някой.
Куин вдигна поглед към монитора. Към дългата и широка много километри метално-композитна рамка, в която блещукаха точици. Или по-скоро цяла колекция от гигантски прозоречни рамки, подредени една до друга в необяснима, нямаща нищо общо с военната флотилия структура.
Подобно на голямо задружно ято, четиринадесетте кораба от „Трафалгар“ се носеха в една от тези рамки. Мечтателката смяташе идеята за глупава, но ето че те се бяха появили заедно.
— Сигнализирайте на „Трафалгар“ — нареди Ирдани на комуникационния офицер. — Не отделяйте флотата от „Вълча глутница“. Повтарям: не отделяйте флотата от „Вълча глутница“.
Куин гледаше причудливото явление, изпълващо екрана, и се питаше дали съобщението ще стигне до Монтгомъри, преди корабите да започнат да разкачват свързващите ги въжета и да се измъкват извън рамката. До този момент почти всяка подобна процедура на разкачване бе съпътствана с дребни проблеми и неудачи, които караха Монтгомъри да не бърза с разделянето, докато не бъдат предотвратени всички технически трудности. Куин се надяваше, че поне днес това няма да се случи…