Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— „Пеликан“, говори Монтгомъри — прокънтя гласът на комодора от говорителя на мостика. — Швайгофър?
— Тук съм, комодор — докладва Швайгофър. — Хората на капитан Ирдани току-що уловиха килватерни сигнали от зхиррзхиански флот.
Последва продължителна пауза.
— Прието — разнесе се гласът на Монтгомъри. — Установихме, че вероятната им цел е Формби.
— Такива са и нашите сведения, сър — каза Швайгофър. — Реших, че ще искате да го знаете, преди да отделите флотата от „Вълча глутница“. В случай, че решите да се телепортирате отново.
— Така и ще направя — потвърди Монтгомъри. — Капитан Ирдани?
— Да, сър?
— Кога най-скоро можете да докарате „Пеликан“ в гнездото му във „Вълча глутница“? — попита Монтгомъри. — Не, оставете — ще изгубим твърде много време. Швайгофър, вкарайте хората си в изтребителите и поемайте насам. Напускаме системата след петнайсет минути.
— Слушам, сър — отвърна Швайгофър и изгледа присъстващите. — Знаете какво трябва да се прави, копърхед. Действайте.
Само след дванайсет минути и половина Куин вече бе прибрал своя корвин в силоза на „Трафалгар“. Точно две минути и половина по-късно корпусът на „Трафалгар“ се разтърси и цялата „Вълча глутница“ се телепортира.
След пет минути, докато двамата с Бокамба вървяха към дневната, го повикаха за доклад на мостика.
Останалите командири на изтребители бяха вече там, както тези от „Ексхед“ и „Адамант“, така и тримата командири на трафалгарския контингент, всички подредени в полукръг около Монтгомъри, Швайгофър и Джърмейн. Когато Куин влезе, Джърмейн вдигна глава и му даде знак да спре. Куин кимна и се отдръпна, докато персоналът изпълняваше стандартната следтелепортационна процедура; чудеше се за какво ли го е повикал Монтгомъри.
Срещата приключи пет минути по-късно и докато командирите на изтребители напускаха мостика, Джърмейн му даде знак да се приближи.
— Лейтенант Куин — поде Монтгомъри. — Радвам се, че сте с нас. Трябва да ви попитам нещо и очаквам искрен и прям отговор.
— Разбира се, сър — рече Куин.
— Имам предвид наистина прям отговор — повтори Монтгомъри, впил поглед в лицето на Куин. — Не ме интересува какво може да ви е казал някой друг. Не искам да чувам за някакви официални и тайни предписания, за личната ви чест или за Всемогъщия. Искам само истината.
Другите двама офицери го гледаха, без да мигнат. В израженията им нямаше нито вражда, нито дружелюбие.
— Разбрах ви, сър — рече Куин.
— Добре. — Монтгомъри направи пауза. — Няколко години сте били в тясно сътрудничество с лорд Стюарт Кавана. Това, което искам да ви попитам, е — все още ли той е свързан с политиката на Севернокоординоционния съюз? И по-точно: имал ли е някакво дипломатическо назначение от страна на Севкоордския парламент или Миротворческото командване?
Това бе последният въпрос, който Куин би очаквал.
— Сър, доколкото ми е известно, в момента лорд Кавана действа само като частно лице.
— Ясно. — Монтгомъри не сваляше поглед от него. — И сте напълно сигурен, че не поддържа никакви връзки с правителството?
— Не, сър, не мога да бъда сигурен в това — отвърна Куин и почувства, че започва да се изпотява. За какво беше всичко това? — Лорд Кавана не споделя с мен всички свои дейности.
— Но въпреки това ви избра да ръководите спасителната операция на неговия син — упорстваше Монтгомъри.
— В действителност, сър, аз сам предложих услугите си. Мога ли да попитам какво общо има всичко това с мен?
— Нищо конкретно, лейтенант — отвърна Монтгомъри — Само дето ни предстои да се отклоним от предварително начертания маршрут и бихме искали да знаем какво може да ни очаква на Формби — най-вече от страна на йикроманците. Дали да ги третираме като жертви, като потенциални врагове, или като… — той се намръщи — наши съюзници.
Съюзници? Йикроманците?
— Не зная, сър — рече Куин.
— Комодор — намеси се Джърмейн, — дали да не му покажем комюникето?
— Май ще е най-добре — съгласи се неохотно Монтгомъри, пресегна се и вдигна една карта, върху която се виждаше гербът на Миротворческото командване. — Лейтенант, надявам се, давате си сметка, че става въпрос за поверителна информация?
— Да, сър.
— Чудесно. — Монтгомъри включи една от страниците на картата и му я подаде. Беше строго секретно съобщение, изпратено от Едо преди десет дни и адресирано до всички висши миротворчески офицери, чиито сили бяха разположени в периметър от трийсет светлинни години около йикроманското космическо пространство. В него се описваше новото съглашение за превъоръжаване между Миротворческото командване и Йикрома.