Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
И наистина гъбите на Никополис бяха много вкусни. Когато ги занесе в кухнята, готвачът ги огледа подозрително, но трябваше да признае, че не можа да открие нищо нередно у тях.
— Само ще ги запържиш малко в зехтин — заръча му Никополис.
Случи се така, че точно същата сутрин един от робите беше донесъл от пазара огромна кошница с евтини гъби, така че цялата прислуга получи правото да вкуси от тях, сиреч да се налапа до преяждане, което беше основното занимание на всеки от тях през целия ден. Затова и никой не се изкуси да си открадне някоя от нейните. Готвачът ги запържи, колкото да омекнат и да се затоплят, после ги изсипа в една голяма чиния, посипа ги с черен пипер, поля ги със сок от лук и ги прати в триклиния на Никополис. Тя се залови сериозно с тях, още повече че излетът я бе накарал да огладнее. Да не говорим, че самата мисъл как Клитумна се е излъгала, допълнително й изостряше апетита. А Клитумна наистина съжаляваше, тъй като в мига, в който Сула и Никополис вече бяха достатъчно далеч, за да не може някой от робите да ги настигне, на нея изведнъж й се беше променило мнението за излета и не й оставаше нищо друго, освен да си гризе ноктите от яд, че не е отишла с двамата. И след като през цялата вечер те само й натякваха колко чудесно си били прекарали, тя стана съвсем раздразнителна и накрая дори заяви, че смята тази нощ да спи сама.
Чак осемнайсет часа по-късно Никополис усети първите болки в корема си. Започна да й се вие свят и да й се повръща, но за щастие не я хвана разстройство и в крайна сметка реши, че и по-страшно е виждала. Ала когато отиде да се изпикае, в урината й имаше кръв, което вече я разтревожи истински.
Веднага бяха повикани лекари. Цялата прислуга беше вдигната на крак, включително и за да търси Сула, който се беше вдигнал рано сутринта и беше запрашил в неизвестна посока.
Пулсът на Никополис се ускоряваше все повече и повече, а кръвното й налягане постоянно спадаше. Докторите стояха с каменни физиономии и се чудеха какво да правят. Скоро болната получи конвулсии, дишането й се забавяше, сърцето й започна да прескача и в крайна сметка тя изпадна в безсъзнание. И как тъй се случи, че никой не се сети за гъбите.
— От бъбреците е — заяви Атенодор Сицилийски, който вече си беше спечелил името на най-добрия лекар в целия Палатин.
Останалите само потвърдиха диагнозата му.
Докато намерят Сула и той се върне тичешком у дома си, Никополис вече беше издъхнала, получавайки масивен кръвоизлив — според лекарите беше станала жертва на пълен срив на жизнените си системи.
— Трябва да извършим аутопсия — рече Атенодор.
— Съгласен съм — заяви Сула, който естествено премълча за гъбите.
— Заразно ли е? — тревожеше се Клитумна, която изведнъж се усети остаряла, болна и ужасно самотна.
Всички я успокоиха, че не е.
Аутопсията само потвърди диагнозата за бъбречна и чернодробна недостатъчност: и единият, и другият орган се бяха подули и бяха потънали в огромни кръвоизливи. Обвивката на сърцето също беше цялата в кръв, както и стомахът, и червата. Невинната гъба, наречена кой знае защо „Унищожителя“, си беше свършила добре работата.
Сула беше този, който се погрижи за погребението (Клитумна беше твърде опечалена, за да се заеме с каквото и да било) и водеше шествието като главен оплаквач. Зад него се бяха насъбрали голяма част от звездите на комедийните и пантомимните театри в града, както и техните приятели и почитатели. Ако можеше да види колко много хора са дошли на погребението й, Никополис сигурно щеше да бъде доволна.
А когато Сула се прибра в къщата на Клитумна, за своя голяма изненада откри, че там го чака не друг, а Гай Юлий Цезар. Той бързо захвърли тъмната си траурна тога и се присъедини към мащехата си и гостенина й, които се бяха настанили в стаята на домакинята. Много рядко му се беше случвало да общува с Гай Юлий Цезар и в интерес на истината не го познаваше изобщо. Самият факт, че сенаторът си беше направил труда да посети Клитумна единствено заради неочакваната кончина на някаква си гръцка курва, беше достатъчно любопитен, за да накара Сула да пристъпи към разговора с новодошлия възможно най-предпазливо.
— Гай Юлий — поклони се той на гостенина.
— Луций Корнелий — отвърна на поклона му Цезар.
Не си стиснаха ръцете, но когато Сула седна, Цезар възможно най-невъзмутимо се разположи на стола си и по лицето му трудно можеше да се прочете каквато и да е тревога или напрежение. Той се обърна към плачещата Клитумна и любезно й каза:
— Но, скъпа, защо да седиш тук при нас? Марция те чака у дома. Нека икономът ти те заведе при нея. Когато потънат в толкова дълбока скръб, жените могат да потърсят утеха единствено от жени.