Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
— Да, много добре те разбирам — кимна бащата.
— Тя си помисли, че ми е зле и ме попита дали не може да ми помогне. Аз самият не се държах много мило с нея: през цялото време си мислех, че човек като теб няма да остане очарован от запознанството на дъщеря си с хора като мене. Но тя не искаше да разбере, пък и на мен не ми даде сърце да бъда истински груб. И знаеш ли какво направи дъщеря ти?
Погледът на Сула беше станал дори по-странен от обикновено, зениците му се бяха разширили неимоверно и сега представляваха две огромни черни точки, около които се забелязваше съвсем тънък ореол от бледосивкаво, а около него втори — този път от сиво-черно. При това гледаха така, сякаш не виждаха нищо, и изобщо му придаваха твърде неестествен вид.
— Какво направи? — попита невъзмутимо Цезар.
— Изплете ми венец от трева! Изплете ми венец от трева и ми го сложи върху главата. Върху моята глава! И тогава видях… видях… нещо!
Настъпи мълчание. Тъй като никой от двамата не знаеше как да го наруши, се получи неловката ситуация всеки да чака другият да каже нещо. В продължение на минути и двамата се опитваха да се съсредоточат върху собствените си мисли, гадаейки дали трябва да гледат на човека срещу себе си като на приятел или като на враг. Но никой не смееше с неуместна реплика да потвърди по-скоро второто.
— Ами — въздъхна Цезар, — всъщност какво искаше да ми кажеш, Луций Корнелий?
Това беше достатъчно, за да се увери Сула, че домакинът вярва в невинността му, независимо от мнението, което трябваше да си е съставил относно поведението на дъщеря си. И в същото време начин най-ясно да му намекне, че повече не му се ще да слуша за нея. Сула, който се чудеше дали да не засегне и въпроса за писмата на Юлила, се овладя тъкмо навреме и мина на друга тема.
Първоначалната цел на посещението му сега му изглеждаше толкова далечна, че чак му се струваше невероятна. Той разкърши снага, стана от кушетката и се настани на един от столовете срещу писалището, както и повече би подхождало на истински мъж. Така в известен смисъл заставаше в положението на клиент.
— Става дума за Клитумна — започна той. — Искаше ми се да поговоря с теб как най-добре да постъпя с нея. Може би би било по-добре, ако поговорех с жена ти, но, разбира се, далеч по-уместно е да чуя първо твоето мнение. Клитумна не е на себе си. Навярно и сам го знаеш. Потисната, рони по цял ден сълзи, загубила е интерес към всичко. Изобщо според мен поведението й е всичко друго, но не и нормално. Дори за такъв печален момент. Просто не знам самият аз как най-добре да постъпя — тук Сула си пое дълбоко дъх. — Задължен съм й, Гай Юлий. Знам, че винаги е била една простовата жена, за която съседите й надали имат кой знае колко добро мнение, но това не ме освобождава от личните ми задължения към нея. Беше добра с баща ми, беше добра и с мен. А не знам как да й се отплатя, наистина не знам.
Цезар се облегна назад. Не му беше трудно да се сети, че зад подобна странна просба всъщност се крият други подбуди. Разбира се, това, което сега Сула му разправяше, не можеше да бъде поставено под съмнение. Вече беше имал случаи сам да се запознае с Клитумна, а и Марция му беше говорила много за нея. Объркваше го самият факт, че този човек идваше при него за съвет. За Цезар подобна постъпка беше най-малкото необичайна за човек като Сула. И той както целият квартал беше слушал клюките, според които мащехата му била и любовница, и не се съмняваше, че съседът му отдавна е решил точно как да постъпи с нея. Но за това Цезар не смееше да си прави изводи. Ако гостенинът му наистина идваше да търси съвет, и ако от това можеше да се направи какъвто и да било извод, то най-вероятно всички слухове щяха да се окажат напълно безпочвени, както и се оказваха повечето палатински клюки. Говореше се например, че мащехата на Сула била в сексуални отношения с покойната Никополис. Също и че той бил в сексуални връзки и с двете, при това едновременно! Марция вече му беше изказала мнението си, че в цялата работа има нещо гнило, но когато съпругът й я бе накарал да посочи нещо конкретно, тя не успя да каже никакъв довод защо мисли така. Причината Цезар да не вярва много-много на клюките не беше единствено в неговата наивност, а по-скоро във вродената му взискателност, която не само че диктуваше собственото му поведение, но водеше до личното му убеждение да не приема нищо на доверие. Едно беше нещо да се докаже, съвсем друго — само да се говори. Но това не му пречеше да прозре неискреността на Сула, който сега уж търсеше съвета му.