Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Клитумна мълчаливо се отправи към вратата, а щом излезе, посетителят бръкна в тъмната си тога, извади оттам малък свитък и го остави на масата.
— Луций Корнелий, още преди много време приятелката ти Никополис ме беше помолила да напиша завещанието й и да го предам на весталките. Господарката Клитумна е запозната с неговото съдържание, заради което и нямаше нужда да остава, за да го чуе повторно.
— Така ли? — рече Сула твърде объркан. Всъщност и нямаше какво повече да каже, ами му оставаше само да гледа Цезар недоумяващо.
Затова гостът реши да мине по същество:
— Луций Корнелий, господарката Никополис те е направила свой единствен наследник.
Но по лицето на Сула бе изписано все същото недоумение.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Е, предполагам, че ако се изненадвам, то е просто защото никога не съм се замислял над това — изведнъж си възвърна самообладанието той. — Не че има някакво значение. Тъй и тъй, каквото и да е притежавала, изхарчила го е.
Цезар го изгледа изпитателно.
— Тук грешиш. Знаеш много добре, че господарката Никополис беше богата.
— Глупости! — пресече го Сула.
— Истина ти говоря, Луций Корнелий, беше богата. Вярно, че не притежаваше никаква поземлена собственост, но на времето е била омъжена за военен трибун, който от своя страна е спечелил предостатъчно от заловената плячка в Македония. Всичко, което той е оставил на нея, тя го е влагала. Така че в момента спестяванията й възлизат близо на двеста хиляди денарии.
Сега вече удивлението му беше съвсем искрено. До този момент Цезар можеше да си мисли каквото ще за откровеността на събеседника си, но сега си даде сметка, че човекът насреща наистина си няма и понятие какво го очаква. Сула го гледаше със зяпнала уста и не знаеше какво да каже.
Отпусна се назад върху облегалката, скри лицето си в разтрепераните си ръце, чак се разтресе от вълнение и едва-едва промълви:
— Толкова много! Никополис?
— Нито повече, нито по-малко двеста хиляди денарии. Или ако предпочиташ осемстотин хиляди сестерции. Колкото му трябва на човек, за да стане конник.
Сула откри лицето си и невъздържано възкликна:
— О, Никополис!
Цезар се изправи и му подаде ръка. Той я пое, сякаш без да я вижда.
— Не, Луций Корнелий, няма защо да ставаш — сбогува се топло с него Цезар. — Мили човече, не можеш да си представиш колко съм щастлив заради теб. Знам, че засега ще ти е тежко да преглътнеш скръбта си, но също така знам, че отдавна съм се надявал с цялото си сърце някой ден да те застигне по-добра съдба. Още утре сутринта ще се заема със завещанието. Най-добре да се срещнем на Форума във втория час. При храма на Веста. Засега мога само да ти пожелая хубав ден.
Той си отиде, но още дълго време Сула остана като замръзнал на стола си. В къщата беше тихо като в гробница. Клитумна навярно беше останала на гости у Марция, а робите гледаха да ходят на пръсти.
Така изминаха може би пет-шест часа, в които той дори не помръдна, докато най-сетне се освести, надигна се и се поразкърши. Кръвта отново потече из жилите му, сърцето му се изпълни с жар и воля за живот.
— Луций Корнелий, най-после ти беше съдено да поемеш по своя дълъг път — изрече на глас и започна да се смее.
В началото смехът му беше тих, почти недоловим, но после изведнъж се превърна в същински писък, в рев, в щастлив рев… Робите слушаха ужасени звуците, които се носеха от стаята на Клитумна, и се запрепираха кой от тях да отиде да провери какво става. Но докато най-накрая някой се накани, Сула вече се беше успокоил.
Клитумна се състаряваше едва ли не с всеки ден. Въпреки че истинските й години бяха едва петдесет, смъртта на племенника й я беше накарала да запрепуска като луда към старостта, а сега смъртта на най-близката й приятелка — на любовницата й фактически — заплашваше да я превърне съвсем в развалина. Дори Сула не можеше да я утеши в скръбта. Каквото и да правеше, дори да я канеше на представление на някой мим или фарс, тя пак отказваше да помръдне от къщи, където дори постоянните й гости като Сцилакс и Марсий не можеха да я накарат да се усмихне. Ужасяваха я едновременно две неща: изведнъж стеснилият се кръг на близките й и собственото й старческо вдетиняване, което от ден на ден взимаше все по-страховити размери. Ами ако на Сула изведнъж му хрумне да я изостави, след като наследството на Никополис му позволяваше спокойно да започне самостоятелен живот, то няма ли тя да остане съвсем сама? Нещо, за което не искаше дори да си помисли.