Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Скоро след смъртта на Никополис Клитумна повика Гай Юлий Цезар у дома си.
— Човек не може да остави нищо на мъртвите, нали така? — обърна се тя към него. — Значи ще трябва да променя завещанието си.
И така, завещанието й беше променено и потегли обратно към весталските гълъбарници.
Но и това не можеше да повдигне духа ти. По цял ден ронеше сълзи, а някога вечно шаващите й ръчички сега висяха безпомощно отпуснати в скута й като две току-що опечени банички, които чакат да бъдат натъпкани с плънка и поставени във фурната. Всички се тревожеха за нея, но си казваха, че с нищо не могат да й помогнат. Времето единствено беше способно да излекува раните. Ако изобщо имаше време…
Защото Сула далеч не смяташе така.
Ето какво се казваше в последното писмо на Юлила:
„Обичам те, дори месеците, а вече и годините достатъчно, красноречиво да са ми показали колко малко е възнаградена любовта ми и колко малко съдбата ми те вълнува. Миналия юни навърших осемнайсет и вече имам право да се омъжа, но със заболяването си успях да отложа тази зловеща заплаха. Защото само ти можеш да бъдеш мой мъж, ти, мой любими, мой скъпи Луций Корнелий. Сега баща ми се колебае как да постъпи, защото му е трудно да ме предложи на човек, търсещ съпруга, която да знае как да бъде желана. А аз ще продължа да упорствам в своята болест, за да можеш само и единствено ти да ме поискаш. Някога ми каза, че съм малко дете, но аз ще надрасна своята ненавременна любов към теб, както вече съм я надраснала с цели две години и съм доказала на какво съм способна. Доказах, че любовта ми към теб е толкова постоянна, колкото е постоянен и слънчевият изгрев, колкото е постоянно и лятото, идващо далеч от юг. Тя умря, нали, твоята хилава гъркиня, у която мразех дори как диша, която кълнях непрестанно и на която желаех единствено смъртта. Виждаш ли колко съм всесилна, Луций Корнелий? Защо не разбереш веднъж завинаги, че няма никога да ми избягаш? Няма друго сърце, което да е толкова изпълнено с любов като моето, и което така да не е получило нищо в замяна на своята преданост. Ти ме обичаш, знам, че ме обичаш. Предай се, Луций Корнелий, предай се. Ела и ме виж, коленичи до ложето на мъката и болката ми, позволи ми да притисна главата ти до гърдите си и ми подай устните си, за да ги целуна. Не ме осъждай на смърт! Избери ме жива, избери ме за своя съпруга.“
Да, за Сула вече беше крайно, време. Крайно време да приключи с много неща. Време бе да забрави Клитумна, да забрави Юлила, да забрави всички онези дребни хорица, които още го оформяха като личност и от които той трябваше да се освободи, за да изпълни заветните си цели. Дори Метробий трябваше да си отиде.
И така, някъде в средата на октомври Сула потропа у Гай Юлий Цезар в час, за който можеше да предполага, че ще намери господаря у дома си, а жените вече ще са отпратени в покоите си. Едва ли точно Гай Юлий Цезар щеше да се окаже съпруг и баща, който ще позволи на жена си и на дъщеря си да общуват с клиентите и приятелите му. Защото целта му беше веднъж завинаги да се освободи от нежеланата любов на Юлила и нямаше ни най-малкото желание да я вижда нея самата. Цялото му същество, целият му разсъдък, цялата енергия, която притежаваше, трябваше да бъде съсредоточена единствено и само върху Гай Юлий Цезар и върху това, което той трябваше да чуе от устата му. Защото думите на Сула трябваше да бъдат посрещнати без ни най-малкото недоверие.
Двамата с Цезар вече бяха имали случай да се поопознаят покрай изпълнението на завещанието на Никополис. Сула беше встъпил в притежание на спестяванията й толкова лесно и с толкова малко угризения, че чак се чудеше как така не са го разкрили. Още по-невероятна му се струваше срещата с цензорите Скавър и Друз, която премина изключително гладко, сякаш тримата играеха добре заучените си роли в някое театрално представление. Всъщност за автор на пиесата можеше спокойно да се обяви Цезар, който изрично бе настоял пред Сула да го придружи, за да може лично да гарантира автентичността на всички документи, които трябваше да се представят пред цензорите. В края на срещата Марк Ливий Друз и Марк Емилий Скавър бяха станали на крака, за да стиснат дружески ръката му и да му поднесат искрените си поздравления. Всичко беше като на сън — но дали нямаше някой ден да се събуди?
И така, без всякакво усилие, един ден Сула се оказа в доста близко познанство с Гай Юлий Цезар, който незабелязано се беше вмъкнал в живота му и сега се радваше на мястото на приятеля, когото никой и за нищо на света не би отпъдил. Самият Сула така и не беше стъпвал в дома на Цезар — двамата се срещаха на Форума. По това време синовете на Цезар се намираха в Африка заедно със зетя си Гай Марий, но затова пък Сула бе имал случай да поопознае Марция, която в продължение на няколко седмици след смъртта на Никополис редовно се отбиваше при Клитумна. И не беше трудно да се долови любопитството, с което тя го наблюдаваше. Сула имаше всички причини да подозира мащеха си, че не е била достатъчно дискретна със съседката си и все някъде се е изпуснала за странните отношения, в които се бяха намирали тримата с Никополис. Дали беше така, той не знаеше, но в едно беше сигурен: Марция винаги беше гледала на него като на човек твърде привлекателен, за да е безопасен. Самата тя обаче с поведението си недвусмислено му подсказваше, че го харесва колкото някоя змия или скорпион.