Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)». Краткое содержание книги:
Никополис го наблюдаваше запленена, без да има дори най-малка представа на какво се дължи щастливото му излъчване, и почти несъзнателно се наслаждаваше на огряната от слънцето неземна белота на кожата му гледка, която досега никога не й се бе показвала, както и на огненозлатистите къдрици по главата, гърдите и слабините му. На подобно изкушение трудно можеше да се устои. Тя посегна към лятната си роба, с едно движения я смъкна от себе си, после с още едно разтвори ризата си, която се закопчаваше отпред, свали я и на свой ред остави на слънчевите лъчи да галят голотата й.
Двамата със Сула нагазиха в един въздълбок вир, където едва не им спря сърцето от студ. Все пак останаха достатъчно дълго, за да свикнат с ледената вода, а в това време Сула се заигра с набъбналите зърна и пленителните гърди на приятелката си. Най-накрая двамата излязоха от водата и докато чакаха да изсъхнат върху меката трева, се любиха. След което си изядоха обяда — хляб, сирене, твърдо сварени яйца, пилешки крилца, обилно поливани с изстуденото вино. Никополис направи венец от цветя за Сула, после сви и един за себе си и започна да се въргаля из тревата без друга мисъл, освен че се радва на живота.
— Прекрасно е! — въздъхна тя. — Клитумна просто не знае какво изпуска.
— Клитумна никога не знае какво изпуска — заяви той.
— О, не знам — малко лигаво му отвърна Никополис, у която отново запламтяваха палавите искрици. — Знам само, че Стихчо — Свинчо вече го изпусна.
И започна отново да си напява песенчицата за убийството, надявайки се да улови някой тревожен или гневен поглед у любовника си, както и стана. В интерес на истината тя не вярваше Сула да има някакъв пръст в загадъчната смърт на Стих, но откакто веднъж беше намекнала нещо подобно, а той бе реагирал като опарен, беше й станало навик от време на време да го гъделичка с привидното си любопитство.
Но не биваше да прекалява. Тя скочи на крака и подаде ръка на Сула, който се беше излегнал до нея.
— Хайде, мързеливецо, искам да се поразходя и да се поразхладя.
Той послушно се изправи, хвана я за ръката и заедно с нея се скри под клоните на близките дървета, където краката им стъпваха в килим от шума, стоплен от лъчите на благодатното слънце. Истинско удоволствие бе да си бос в такъв момент.
И изведнъж какво се показа насреща им! Цяла миниатюрна армия от най-апетитните гъби, които Никополис някога беше виждала. Една-единствена нямаше да е нахапана от насекоми или настъпена от животинска лапа, всички „войничета“, стройни и изправени, до едно бяха облечени в чисто бяло, скрити под дебели и месести чадърчета и изкусително лъхаха на земя.
— О, чудесно! — зарадва се тя и се наведе към гъбите.
Сула направи недоволна гримаса.
— Хайде сега!
— А не, няма да ми правиш истории само защото ти не ги обичаш! Моля те, Луций Корнелий, моля те! Иди до торбата и ми донеси кърпа — ще си набера от тези за вечеря — вече беше решена Никополис.
— Може да не са ядливи. — Не помръдна от мястото си той.
— Глупости! Разбира се, че са ядливи! Виж! Плочките им не са скрити, няма петна, не са червени. Освен това ухаят прекрасно. А и това не е дъб, нали? — Погледна тя дървото, под което бяха открили гъбите.
Сула се вгледа по-внимателно в големите, силно разчленени листа и изведнъж пред очите му отново се показа нещо като видение: да, тук определено имаше своя пръст неговата богиня — закрилница.
— Не, не е дъб — съгласи се той.
— Тогава моля те! Моля те! — настоя Никополис.
Той въздъхна.
— Е, добре, щом толкова настояваш.
И така, миниатюрната армийка беше изклана до крак от Никополис, която грижливо откъсваше гъба подир гъба, за да я загърне в кърпата, която Сула беше донесъл, а после да прибере вързопа в торбата, където скъпоценната стока да не се развали от горещината.
— Така и не мога да разбера защо с Клитумна не ядете гъби — започна тя, след като двамата се бяха качили отново на двуколката и мулетата доволно поеха към оборите си.
— Никога не съм ги обичал — отговори й Сула, който видимо не се вълнуваше от въпроса.
— Толкова по-добре, всички ще са за мен — изкикоти се тя.
— И какво толкова им хареса точно на тези? — на свой ред попита той. — По това време на всеки пазар предлагат купища, при това доста евтино.
— Да, но тези са си мои — опита се да му обясни. — Аз си ги открих, аз видях колко са хубави, аз ги набрах. Онези по пазарите са стари, целите на дупки, в червеи, паяци и какво ли още не. Моите са много по-вкусни, гарантирам ти.