Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
„ Защо не се беше получило между тях ", зачуди се Мариса. Само ако беше издържала още мъничко, ако му бе дала възможност да стигне докрай. А ето че сега трябваше да си върви.
Тя се измъкна изпод одеялото и усети хладния въздух по кожата си. Движейки се безшумно, тя събра дрехите си - подплатата, корсета, бикините... къде се бяха дянали бикините й?
Тя се закова на място и изненадано погледна надолу. От вътрешната страна на бедрата си усети топла струйка - кръв. От там, където той бе проникнал в нея.
- Ела при мен - каза Бъч и Мариса едва не изпусна дрехите на пода.
- Аз... не знаех, че си буден.
Той протегна ръка и тя се приближи. Когато стигна до него, Бъч обви ръка около крака и придърпа едното й коляно върху леглото. После се приведе напред и тя неволно изохка, усетила езика му от вътрешната страна на бедрото си. С плавно, топло движение, езикът му се плъзна до сърцевината й и целувайки я, изтри и последните следи от девствеността й.
Мариса се зачуди откъде ли бе научил този обичай. Не можеше да си представи хората да го правят с жените, чиято девственост отнемат.
Докато за нейната раса това бе свещен момент между двама партньори.
Мариса усети, че отново й се доплаква.
Бъч я пусна и се опъна на леглото, като я наблюдаваше с непроницаем поглед. По някаква причина, Мариса се почувства съвсем гола, въпреки че притискаше подплатата към гърдите си.
- Облечи халата ми - каза той.
- Къде е?
В дрешника. Виси на вратата.
Мариса го послуша и неловко нахлузи тъмночервения халат, пропит с неговото ухание. Тежката коприна се спусна до пода и покри стъпалата й, коланът беше толкова дълъг, че спокойно можеше да я опаше поне четири пъти. Тя погледна съсипаната рокля на пода.
- Остави - каза Бъч. - Аз ще я изхвърля.
Мариса кимна. Отиде до вратата. Сложи ръка на бравата.
Какво ли можеше да каже, за да оправи нещата? Струваше й се, че е оплескала всичко - първо нуждата й от кръв беше вкарала клин между тях, а сега и сексуалната й непълноценност бе излязла наяве.
- Всичко е наред, Мариса. Върви си. Не е нужно да казваш нищо.
Тя наведе глава.
- Ще те видя ли на Първото хранене?
- Аха... става.
Като в мъгла, Мариса излезе от къщата за гости и пое към имението. Когато един доген отвори вратата на вестибюла, тя повдигна полите на халата, за да не се спъне... и се сети, че няма с какво да се преоблече.
Време беше за разговор с Фриц.
Откри го в кухнята и го помоли да й покаже пътя до гаража.
- Дрехите си ли търсите, господарке? Мога да ви донеса някои неща.
- Предпочитам сама да си извадя каквото ми трябва - каза тя. Фриц хвърли притеснен поглед към една врата вдясно и Мариса се насочи натам. - Обещавам да те извикам, ако ми потрябваш.
Икономът кимна, все така загрижен.
Когато пристъпи в гаража, Мариса се закова на място, чудейки се къде, по дяволите, беше попаднала. В просторния гараж нямаше нито една кола. Защото нямаше място. Мили Боже... колко много сандъци! Сандъци, сандъци, сандъци... Не, не сандъци. Ковчези? Какво беше това?
- Господарке, нещата ви са ето тук - обади се Фриц зад нея почтително, но твърдо, деликатен намек, че всички тези дървени сандъци не й влизат в работата. - Бихте ли ме последвали?
И той я отведе до куфарите и кутиите й.
- Сигурна ли сте, че не искате да отнеса няколко рокли в стаята ви?
- Да - отвърна Мариса и улови ключалката на един от луксозните си куфари. - Би ли... би ли ме оставил сама?
- Разбира се, господарке.
Тя изчака, докато вратата се затвори зад гърба му, отключи куфара и го отвори. Купища рокли, пъстроцветни и пищни, изскочиха навън. Мариса се видя облечена в тях - на заседанията на Съвета, на баловета, на официалните вечери, давани от брат й...
... и усети как я полазват тръпки.
Отвори следващия куфар. И още един. Накрая - и последния. След това се върна на първия и отново го прерови. После пак се зае с другите. И пак.
Това беше абсурдно. Какво значение имаше какво ще облече?
„Просто избери нещо!"
Тя се пресегна и извади... Не, това носеше първия път, когато се нахрани от Ривендж. Ами тази? Не... с тази рокля беше облечена на партито за рождения ден на брат си. Ами тази...
Гневът избухна в нея като пожар. Заля я като огнена вълна, лумна в тялото й и накара кръвта във вените й да закипи. Тя грабна първите попаднали й рокли и ги издърпа от подплатените им закачалки, търсейки поне една, която да не събужда спомени за безропотно покорство, за безсилие, за пленничество в клетка от коприна. Отиде до следващия куфар и във въздуха полетяха още дрехи, ръцете й дърпаха рокля след рокля, разкъсвайки фините материи.