Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Тялото му започна да се движи нагоре-надолу, тазът му ту се плъзваше между бедрата й, ту отново се отдръпваше. Само че всеки път, когато той опиташе да проникне малко по-надълбоко, нейното тяло се съпротивляваше.
- Добре ли си? - попита той през стиснати зъби.
Тя кимна, въпреки че цялата трепереше. Усещането беше наистина странно, особено при положение че не постигаха никакъв напредък...
С едно плавно движение той влезе в нея, плъзна се вътре и стигна до бариерата, която пръстът му бе усетил по-рано. Когато Мариса се вкамени под него, Бъч простена и зарови лице във възглавницата до главата й.
Тя се усмихна смутено, изненадана от пълнотата, която усещаше в себе си.
- Аз... като че ли трябва да те попитам дали си добре.
Шегуваш ли се? Мисля, че всеки момент ще изригна! - Бъч преглътна мъчително и шумно. - Но не мога да понеса идеята да ти причиня болка.
- Тогава нека оставим тази част зад нас.
Тя по-скоро почувства, отколкото видя кимването му.
- Обичам те.
С рязко отдръпване, той изтегли ханша си назад, после отново потъна в нея.
Болката се завърна с нова сила. Мариса изхока и заби ръце в раменете му, за да му попречи да проникне още по-навътре. Някакъв инстинкт караше тялото й да се съпротивлява или поне да го отдалечи от себе си.
Бъч се надигна над нея и коремът му докосна нейния. И двамата дишаха учестено, тежкият кръст около врата му се полюшваше между тях. От устните на Мариса се откъсна проклятие. До този миг натискът й бе причинявал единствено неудобство, но сега вече наистина я заболя.
Освен това се чувстваше така... похитена, сякаш той бе нахлул със сила в нея. Господи, всички онези женски приказки, които бе дочувала, без да иска, за това, колко прекрасно било и как всичко си пасвало съвършено, как първият път бил истинско вълшебство и колко лесно било... нищо от това не беше вярно при нея.
Обзе я страх. Ами ако наистина нещо вътре в нея не беше наред? Това ли беше дефектът, който мъжките вампири от гли-мерата бяха усетили? Ами ако...
- Мариса?
... ако изобщо не бе в състояние да го направи? Ами ако всеки път я болеше така? Боже... Бъч беше истински мъж и плътските му нужди бяха силни. Ами ако си потърсеше друга...
- Мариса, погледни ме.
Тя вдигна очи към лицето му, но цялото й внимание бе погълнато от гласа в главата й. Господи, не беше нормално да я боли така, нали? Нещо с нея не беше наред...
- Как си? - задъхано попита Бъч. - Кажи ми. Не го задържай в себе си.
Лицето му беше напълно безизразно, същинска маска на насилено спокойствие.
- Не мисля, че за повечето жени първият път е особено приятен. Романтичните приказки за това, какво е усещането да изгубиш девствеността си, са чисто и просто лъжа.
Ами ако не бяха? Ако проблемът беше в нея?
Думата „дефект" запрепуска още по-яростно в главата й, още по-силно отекна в съзнанието й.
- Мариса?
- Исках да е красиво - отчаяно каза тя.
Последва ужасяваща тишина, в която единственото, което Мариса усещаше, беше напорът на ерекцията му в тялото й. После Бъч каза:
- Съжалявам, че си разочарована. Но не съм изненадан. Той понечи да се отдръпне и тогава нещо се промени. Докато той излизаше от нея, по тялото й премина слаба вълна.
-Почакай! - Мариса го улови за ханша. - Това не е всичко, нали?
- В общи линии. После става малко по-агресивно.
- О... но ти не си свършил?
- Вече не е необходимо.
Когато ерекцията му се плъзна извън нея, Мариса се почувства някак странно празна. Той слезе от тялото й и тя начаса усети студ. Докато Бъч я завиваше с едно одеяло, възбудата му докосна бедрото й за миг, влажна и омекнала.
Той се отпусна до нея и закри лицето си с ръце.
Господи... каква бъркотия. Сега, след като се посъвзе, й се искаше да го помоли да продължи, но знаеше какъв ще е отговорът му. Отказът направо се излъчваше от скованото му тяло.
Докато лежаха един до друг, Мариса усети, че трябва да каже нещо.
- Бъч...
- Уморен съм, а в главата ми цари хаос. Нека поспим, става ли? И като се обърна на другата страна, той заби юмрук в една възглавница и издиша дълго и накъсано.
МАРИСА СЕ СЪБУДИ, УЧУДЕНА, ЧЕ ИЗОБЩО БЕ УСПЯЛА ДА ЗАСПИ.Но така беше след храненето, независимо от всичко, винаги имаше нужда да поспи.
В полумрака на стаята хвърли поглед към циферблата на един часовник. До зазоряване оставаха само четири часа, а тя имаше толкова работа за вършене.
Погледна през рамо и видя Бъч, легнал по гръб. Едната му ръка почиваше върху голите му гърди, очите му потрепваха под затворените клепачи. Изглеждаше много по-млад с наболата си брада и разпиляната коса. Заспал дълбоко, той беше красив.