Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
С пламнал поглед, Бъч отново се обърна към нея, вдигна подплатата й и разтвори краката й. Очите му обходиха цялото й тяло и той промълви дрезгаво:
- Никога повече не носи това.
Мариса кимна, а той отмести бельото й настрани и положи уста върху сърцевината й. С оргазма, който й даде, Бъч сякаш провъзгласяваше правата си над нея, маркираше я като своя. Той я остави да се носи на вълните му, докато накрая тя не се отпусна на леглото, изтощена и трепереща.
Когато всичко свърши, той нежно затвори краката й. Въпреки че тя бе тази, която бе получила сексуално облекчение, той бе много по-спокоен от нея, докато плъзваше ръце по тялото й. Все още замаяна от онова, което бе сторил с нея, Мариса послушно го остави да я съблече и се загледа как той се изправя и сваля боксерките си.
При вида на размера му и мисълта за онова, което предстоеше, в съзнанието й се промъкна страх, но дори това не можа да я извади от блаженото вцепенение, в което се намираше.
Когато се върна в леглото, Бъч беше същинско диво животно, твърд и издут, готов да проникне в нея. Мариса разтвори крака за него, но вместо отгоре й, той легна до нея.
Този път не бързаше. Целуна я дълго и нежно, а широката му длан се спусна към гърдите й, докосвайки ги ласкаво. Останала без дъх, Мариса впи пръсти в раменете му и усети как мускулите под топлата му гладка кожа се напрягат, докато той я милваше по бедрата.
Когато я докосна между краката, Бъч го направи нежно и бавно и трябваше да мине известно време, докато един от пръстите му проникна в нея. Спря почти веднага, усетил странно подръпване вътре в нея, което я накара да се намръщи и да се отдръпне мъничко.
- Знаеш ли какво да очакваш? - попита той с устни до гърдите й, гласът му беше нисък и мек.
- Ъ-ъ-ъ... да. Предполагам - отвърна тя, ала после се сети за размера на ерекцията му. Как, за Бога, щеше да я побере в себе си?
- Ще бъда много нежен, но... ще те заболи.
- Зная - увери го Мариса; беше чувала, че има лека болка, след която обаче щял да последва невероятен екстаз. - Готова съм.
Бъч извади ръката си и легна отгоре й. Тялото му се намести между краката й и внезапно всичко сякаш дойде на фокус - допирът на горещата му кожа и тежестта на тялото му, силата на мускулите му и меката възглавница под главата й, дюшекът под нея и широко разтворените й крака. Мариса вдигна очи към тавана и видя, че по него играе светлина, сякаш някаква кола влизаше в двора.
Изведнъж, без тя да го иска, тялото й се скова. Въпреки че това бе Бъч и че тя го обичаше, заплахата на онова, което предстоеше, я заля като вълна. Ето че след триста години всичко се свеждаше до тук и сега.
По някаква глупава причина очите й се наляха със сълзи.
- Скъпа, не е нужно да го правим.
Бъч избърса бузите й с палци и бедрата му се отдръпнаха от нея, сякаш се канеше да слезе.
- Не искам да спираме - Мариса го сграбчи за кръста. - Не... Бъч, почакай. Искам го. Наистина.
Той затвори очи. После отпусна глава на врата й и я обгърна с ръце. Обърна се на една страна и я притисна до коравото си тяло. Дълго останаха прегърнати така, че тежестта му да не й пречи да диша, а възбудата му, твърда и изгаряща, почиваше върху бедрото й.
Тъкмо когато Мариса се канеше да го помоли, той се раздвижи и бедрата му отново се пъхнаха между краката й.
Целуна я - дълбока, чувствена целувка, която разпали пожар в тялото й и я накара да се загърни под него, триейки се в бедрата му, мъчейки се да го усети възможно най-плътно до себе си.
И тогава то се случи. Бъч се отмести наляво и тя усети ерекцията му върху сърцевината си, корава и гладка. Последва плавен тласък и след това - натиск. Мариса замръзна, мислейки си за онова, което искаше да проникне в нея и точно къде се опитва да отиде.
Бъч преглътна толкова мъчително, че тя го чу, капчици пот избиха по раменете му и се стекоха по гърба му. С усилването на натиска между краката й, дишането му ставаше все по-дълбоко, докато при всяко издишване от устните му започна да се откъсва гърлен стон. Мариса трепна от болка и Бъч се отдръпна рязко.
- Какво не е наред? - попита тя.
- Много си тясна.
- Е, ти си много голям.
Бъч се разсмя.
- Точно каквото всеки мъж би искал да чуе.
- Ще спреш ли?
- Само ако ти ме помолиш.
Тя не го стори и тялото му се напрегна, а главичката му намери входа й. Ръката му се вдигна към лицето й и прибра кичур коса зад ухото й.
- Опитай да се отпуснеш, ако можеш, Мариса. Така ще ти е по-лесно.