Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Опашката пред „Зироу Сам" беше пълна с изтупани хора, които потръпваха от студ, пушеха цигари и говореха по мобилните си телефони. Господин X. спря. Отзад... господарят беше отзад.
Вишъс отвори задния вход на „Зироу Сам" с крак, довлече Бъч до кадилака и го натъпка на задната седалка като огромен, навит на руло килим, молейки се ченгето да не се събуди и отново да размаха юмруци.
Тъкмо се настаняваше зад волана, когато усети нещо да се приближава. Инстинктите му подадоха сигнал за тревога и адреналинът му рязко скочи. Въпреки че по принцип братята не избягваха конфликтите (това противоречеше както на природата им, така и на воинската им подготовка), шестото чувство на Вишъс му казваше, че Бъч незабавно трябва да се махне от клуба.
Ви запали двигателя и потегли. Тъкмо когато излизаше от уличката, видя да се приближават двама мъже, единият от които беше с пепелява коса. Лесъри. Само че защо идваха насам?
Ви натисна педала на газта и двамата с Бъч се изпариха.
Щом се увери, че не ги преследват, той хвърли поглед към ченгето. Все още беше в несвяст. По дяволите, ударът на онази мадама от охраната си го биваше. От друга страна, същото можеше да се каже и за уискито.
Бъч не помръдна през целия път до имението. Всъщност отвори очи едва когато Ви го отнесе на ръце в Дупката и го сложи в леглото му.
- Стаята се върти.
- Не се учудвам.
- Лицето ме боли.
- Почакай да го видиш и сам ще разбереш защо. Бъч отново затвори очи.
- Благодаря, че ме докара вкъщи.
Вишъс тъкмо се канеше да му помогне да си свали дрехите, когато звънецът на входната врата иззвъня.
Той изруга и отиде да провери охранителните монитори на бюрото си. Изобщо не се учуди, когато видя кой стои отвън, но дяволите да го вземат, в момента Бъч изобщо не беше за гледане.
Ви пристъпи във вестибюла и затвори вратата към стаята, преди да отвори на посетителката отвън. Мариса вдигна поглед към него и той долови мириса на тъга и тревога, който се излъчваше от нея като дъх на изсушени рози.
Когато заговори, гласът й беше тих:
- Знам, че си е вкъщи, защото кадилакът е тук. Трябва да го видя.
- Не и тази вечер. Ела утре.
Лицето на Мариса се вкамени и тя заприлича на прекрасна мраморна статуя.
- Няма да си тръгна, докато той не ми каже да си вървя.
- Мариса...
В очите й припламна огън.
- Не и докато той не ми каже да си вървя, боецо.
Ви я погледна изпитателно и си даде сметка, че решимостта й е непреклонна. Всъщност в този миг ужасно му напомняше на онази мадама от клуба, само дето нямаше нейните мускули.
Какво им ставаше на всички жени тази нощ!
Ви поклати глава.
- Нека поне му помогна да се приведе в малко по-приличен вид. В очите на Мариса проблесна страх.
- Какво му е?
- Господи, Мариса. Не можа ли да предположиш какво ще се случи, ако пиеш от Ривендж?
Мариса го зяпна с широко отворена уста.
- Откъде знаеш...
- Бъч му се нахвърли в клуба.
- Какво? Той... о, Господи! - Тя рязко присви очи. - Пусни ме да вляза. Незабавно.
Ви вдигна ръце в знак, че се предава, и като изруга под носа си, се отдръпна от вратата.
МАРИСА ПРЕКРАЧИ ПРАГА НА ДУПКАТА И ВИШЪС СЕ ОТМЕСТИ от пътя й. Което доказваше, че наистина е толкова умен, колкото се говореше.
Когато стигна до стаята на Бъч, Мариса спря пред вратата. На светлината на лампата в коридора го видя да лежи по гръб върху леглото, с раздърпан костюм и окървавена риза. Кръв имаше и по лицето му.
Тя пристъпи в стаята и неволно закри устата си с ръка.
- О, Скрайб Върджин!
Едното му око беше подуто и отново бе започнало да посинява, носът му беше сцепен в основата, което обясняваше кръвта по лицето му. Освен това миришеше на уиски.
Наистина е по-добре да дойдеш утре - обади се Вишъс от прага с необичайно мек глас. - Адски ще се ядоса, ако разбере, че си го видяла в това състояние.
Кой му стори това? И Бог ми е свидетел, ако ми кажеш, че е било най-обикновено сбиване, ще се разпищя.
Както ти казах, той се нахвърли на Ривендж. А по една случайност Рив има страшно много телохранители.
- Трябва да са били едри мъже - вцепенено рече тя.
- Всъщност онази, която го удари, беше жена. -Жена?
О, по дяволите, какво значение имаха подробностите?
- Ще ми донесеш ли хавлиени кърпи и топла сапунена вода? - помоли тя и се зае да събува обувките на Бъч. - Искам да го измия.
Вишъс се отдалечи по коридора, а Мариса се залови с дрехите на Бъч, докато той не остана само по боксерки. Тя седна до него и се загледа в тежкия златен кръст на гърдите му. Колко странно! Покрай всичко, което се бе разиграло във всекидневната по-рано тази вечер, тя не беше обърнала особено внимание на украшението, но сега не можеше да не се зачуди откъде ли се бе взело.