Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Очите й се плъзнаха надолу, към черния белег на корема му. Той не изглеждаше нито по-добре, нито по-зле.
- Сложи ги тук, където мога да ги достигам, и ни остави сами, ако обичаш - каза Мариса, когато Ви се появи с купа сапунена вода и наръч хавлиени кърпи. - И затвори вратата след себе си.
Последва пауза. Никой не се разпореждаше с член на Братството по този начин, още по-малко - в собствената му къща. Само че нервите на Мариса бяха изопнати до краен предел, сърцето й се късаше и тя вече не се интересуваше какво ще си помислят другите за нея.
Това беше новото правило, от което се ръководеше.
След още няколко мига мълчание Ви остави нещата на масичката до нея, после вратата се затвори с изщракване. Мариса си пое дълбоко дъх и намокри една от кърпите. Когато докосна лицето на Бъч, той потръпна и измърмори нещо.
- Толкова съжалявам, Бъч... но всичко вече свърши.
Тя отново натопи кърпата във водата, а после я изстиска над купата. Звукът от капките й се стори оглушителен.
- Беше само хранене, честна дума. Нищо друго не се случи. Когато почисти и последната следа от кръв по лицето му,
Мариса докосна влажната му коса. В отговор Бъч се размърда и намести лице в ръката й, макар да беше очевидно, че все още е пиян и не е на себе си.
- Ще ми повярваш ли? - прошепна тя.
Поне имаше доказателства. Когато се убедеше, че е девствена, щеше да разбере, че никой мъж не е...
- Усещам мириса му по теб.
Мариса се отдръпна рязко при звука на дрезгавия му глас. Очите на Бъч бавно се отвориха, черни, а не лешникови, както обикновено.
- Цялата си пропита с мириса му. Защото не е било от китката.
Мариса не знаеше какво да отвърне. Особено когато той спря поглед върху устните й и добави:
- Видях белезите на врата му. И усетих миризмата ти по него. Бъч протегна ръка към нея и тя трепна, но той само я помилва нежно по бузата.
-Колко време ти отне?
Мариса не отговори - инстинктът й нашепваше, че колкото по-малко знае Бъч, толкова по-добре.
Той отдръпна ръката си, а лицето му придоби мрачно, уморено изражение. Безстрастно.
Вярвам ти. За секса.
Не ти личи.
-Съжалявам, бях се замислил. Опитвам се да убедя сам себе си, че нямам нищо против случилото се тази вечер.
Мариса сведе поглед към ръцете си.
- На мен също ми се стори нередно. Плаках през цялото време. Бъч рязко си пое дъх и изведнъж напрежението между тях изчезна.
Той се надигна и сложи ръце на раменете й.
- Господи, скъпа, толкова съжалявам. Държах се като истински задник...
- Не, аз съжалявам, че трябва да...
- Ш-ш-шт, вината не е у теб. Мариса, вината не е у теб.
- Но защо ми се струва, че е...
- Аз съм виновен, не ти.
Ръцете му, прекрасните му силни ръце се плъзнаха около нея и той я привлече към голите си гърди. В отговор Мариса се притисна към него толкова силно, сякаш животът й зависеше от това.
Той я целуна по слепоочието и прошепна:
- Ти не си виновна. За нищо. Ще ми се да можех да го понеса по-добре, наистина. Не знам защо ми е толкова трудно да го приема.
Мариса се отдръпна, внезапно обзета от порив, на който не можеше и не искаше да не се подчини.
- Бъч, вземи ме. Прави любов с мен. Сега.
- О, Мариса... така бих искал, наистина - отвърна той и нежно приглади косата й. - Но не по този начин. Аз съм пиян, а първият ти път трябва да бъде...
Тя го прекъсна с целувка, вкусвайки уискито и мъжа в него.
Побутна го на леглото, а ръката й се плъзна между краката му. Той простена и се втвърди под допира й.
- Искам те вътре в мен - дрезгаво прошепна тя. - Щом не може да бъде кръвта ти, нека бъде твоята плът. Сега.
Тя отново го целуна и когато езикът му нахлу в устата й, Мариса разбра, че е спечелила. Толкова беше прекрасен! Той я завъртя, така че сега тя бе под него, и плъзна първо ръка, а после устни по шията й и надолу към гърдите й. Когато стигна до корсажа на роклята й, лицето му отново стана сурово и с едно рязко движение той сграбчи фината коприна и я раздра. Само че този път не спря до кръста й, а продължи надолу, докато силните му ръце, с тежки длани и изпъкнали вени, не разкъсаха сатена чак до подгъва на роклята.
- Свали я! - нареди той.
Мариса смъкна съдраните останки от раменете си, а когато повдигна бедра, той издърпа скъсаната рокля изпод нея, направи я на топка и я запрати в другия край на стаята.