Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
- Не мисля, че ще е необходимо...
- Не подлежи на разискване. Дори не се и опитвай. Рот държи да останеш тук поне докато този въпрос не бъде решен.
Мариса се замисли за отвличането на Бела. Колкото и да й се искаше бъде независима, нямаше причина да прави глупости.
- Да... Добре. Благодаря.
- Е, искаш ли да пробваш дрехите? - Бет кимна към вързопа в ръцете си. - Нямам много рокли, но Фриц може да ти набави няколко.
- Знаеш ли какво? - Мариса огледа сините дънки, с които беше облечена кралицата. - Никога досега не съм носила панталони.
- Тук имам два чифта, ако искаш да ги премериш.
На това му се казваше нощ, изпълнена с нови преживявания. Секс. Палеж. Панталони.
- Да. Мисля, че бих искала...
Само че, преди да успее да довърши, Мариса избухна в сълзи. Нещо в нея се прекърши и сривът бе толкова неудържим, че силите й стигнаха само да приседне на леглото и да се разридае.
Когато Бет затвори вратата и коленичи пред нея, Мариса побърза да си избърше очите. Ама че кошмар!
- Ти си кралицата. Не бива да коленичиш пред мен по този начин.
- Аз съм кралицата, така че мога да правя каквото си поискам - заяви Бет и остави дрехите на земята. - Какво не е наред?
- Откъде да започне?
- Мариса?
- Мисля... мисля, че имам нужда да поговоря с някого.
- Е, нали аз съм тук, защо не опиташ с мен?
Господи, толкова много неща не бяха наред, но едно беше по-важно от всички останали.
- Обаче трябва да те предупредя, че става въпрос за непристойни неща. Всъщност за секс. Става въпрос за секс.
Бет се отпусна на пода и подви дългите си крака под себе си.
- Давай.
Мариса отвори уста. После пак я затвори. И отново я отвори.
- Учили са ме, че не бива да говоря за такива неща. Бет се усмихна.
- Тук сме само двете. Не е нужно никой друг да научава за това.
О'кей... дълбоко поемане на дъх и...
- Аз... бях девствена. До тази вечер.
- О! - каза Бет и след дълга пауза, добави: - И?
- Не...
- Не ти хареса? - довърши кралицата вместо нея и когато Мариса не отговори, каза: - Моят първи път също не беше особено приятен.
Мариса вдигна очи.
- Наистина ли?
- Болеше.
- И теб ли?
Бет кимна и Мариса беше като поразена. После почувства мъничко облекчение.
- Не ме боля чак толкова. Искам да кажа, че... преди това беше... невероятно. Бъч ме кара да... той е толкова... начинът, по който ме докосва... О, Господи, не мога да повярвам, че говоря за това. А и не мога да обясня какво изпитвам, когато съм с него.
Бет се изкиска.
- Няма проблем. Много добре те разбирам.
- Нима?
- О, да! - увери я Бет и тъмносините й очи проблеснаха. -Знам точно какво имаш предвид.
Мариса се усмихна и продължи:
- Когато настъпи моментът да... е, нали се сещаш... когато се случи, Бъч беше много внимателен и нежен. А аз исках да ми е приятно, наистина. Но бях прекалено притеснена и много ме болеше. Мисля, че нещо вътре в мен не е както трябва.
- Всичко ти е наред, Мариса.
- Но аз... наистина ме болеше - Мариса обви ръце около тялото си. - Бъч каза, че на повечето жени им е трудно в началото, но аз не... Глимерата определено твърди друго.
- Не се засягай, макар че и ти си аристократка, но аз не бих вярвала на глимерата за каквото и да било.
Бет най-вероятно имаше право.
- Как се справи ти, когато Рот... ъ-ъ-ъ...
- Първият ми път не беше с него.
- О! - Мариса цялата пламна. - Съжалявам, не исках да...
- Няма нищо. Всъщност, преди да срещна Рот, сексът не ми харесваше особено. Преди него бях имала само двама други мъже и... както и да е. Трудно ми беше да разбера по какво толкова се прехласват всички. Честно казано, дори Рот да ми беше първият, съмнявам се, че щеше да ми е по-лесно, като се има предвид колко му е голям...
Сега беше ред на Бет да се изчерви.
- Както и да е - продължи тя, - за жената сексът е акт на агресия. Еротична и прекрасна, но въпреки това агресия и отнема малко време, докато свикнем с нея. А за някои жени първият път е наистина болезнен. Бъч ще прояви търпение. Той...
- Той не свърши. Имам чувството, че... не можа.
- Разбирам защо е предпочел да спре, вместо да ти причинява болка.
Мариса разпери ръце.
- Господи, толкова ме е срам! Съвсем се обърках, когато се случи... през главата ми минаваха толкова много неща... Исках да поговорим, преди да си тръгна, но така и не намерих подходящите думи. Имам предвид, че го обичам.