Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Дяволски проклет, мамицата му на този селяшки похват… Нещо като шега на невъзпитан и глупав приятел… Колет. Разопаковаш го. Една обвивка, втора… Една кутия, втора… трета… купчина кутии. И в последната изведнъж — курешка. Или нещо още по-лошо… Ненадминат хумор. А може би и брилянтов пръстен… Заедно с пръста на убитата гастролираща актриса. Заедно с пръста, защото подобни неща рядко свършват добре.
Хилински само поклати глава. А аз беснеех все повече от яд на човека без късмет, на себе си.
— Освен това… вече малко актриси имат кой знае колко ценни брилянтови пръстени. Разбира се, ако не са омъжени за някой лауреат, за директор на голям завод или за… някой снабдител.
— Ядосвате се, а? Хайде, хайде — само продума той.
Но вече не можех да се спра. Карах се с Хилински. С човека, когото напълно уважавах и премного обичах.
— Имах един приятел, Неселроде35. Дали беше потомък на онзи или не — не зная. Но баба му бе от „някогашните“ — думите ми бяха пълни с отрова и от яд към себе си бях готов да разкъсам съседа си по стъпало. — По едно време той беше профпредседател и ако искате, вярвайте, ако искате — не, профсъюзен членски внос му плащаше един работник Пушкин… Е, това няма нищо общо с историята. Та баба му казваше за сегашните, че „боже мой, това не са актриси, това са гражданки“. И е права! Какви държанки могат да бъдат те, какви оргии да стават с тяхно участие в „Яр“? Едногодишната ми заплата няма да стигне, за да изпотроша всички прозорци и мебели дори в „Журавинка“36 (да не казвам колко е къс пътят оттам до милицията), хич пък няма да ми стигне, за да подаря например на актрисата НН брилянтова огърлица. Пък и тя няма да я вземе.
— Няма да я вземе. Тя има мъж, деца, обядва с кренвирши в бюфета. И това е добре. Поне не й се случват безобразия. Така че няма да има пръстен. А в тази последна кутийка ще намерим някаква мръсотия… Хайде, аз съм друго нещо. Но Шчука? Как така Шчука не може да разгадае нищо? Обикалят оттук-оттам. А някой действува… Празни приказки, бездействие… Губим си времето.
— Недей така — обади се Хилински, — мисля, че той не си губи времето. Жалко, че засега успяват да го изпреварят.
— Добре — мрачно промълвих аз, — а къде е кочанът на зелката?
— Ето, Шчука ти праща кочана от зелката — неочаквано сухо изрече той — и не съм виновен аз, че цял ден подире ми се влачеха различни хора, че едва сега мога да те намеря сам. Ето, гризи си кочана. Твоят Герард предаде богу дух.
— Кой Герард?
— Твоят. Пахолчик от павилиона за цигари.
— Как?
— Намерили го в заключения павилион. Отровил се.
— Третият по ред? Започва да се повтаря начинът. С какво?
— С някаква много силна растителна отрова.
— Каква?
— При експертизата… Някои чисто растителни отрови не могат да се разпознаят. Освен това не съществува противоотрова за тях.
— Какво друго?
— Нашият портиер, Кухарчик, в същия ден…
— Какво?
— Черепът му бил строшен с някакъв тъп предмет. Направиха му операция. Докторите не дават надежда да оживее… Е, какво ще правиш сега?
— А ти?
— Ще отида с органиста и с Лигановски за риба. Той иска да се връща утре вечер. Нещо му доскучало.
Хилински се изправи.
— Та така, братко, оказа се по-сложно, отколкото предполагахме.
— Сега си мислех…
— Чудесно занимание. Гледай да не го изоставяш, докато си жив.
И си тръгна.
А аз се запътих в стаичката си, седнах на масата, отворих бележника и продължих по-нататък.
24) Смъртта на Герард Пахолчик. (На кого е пречел този чудак с павилионната си философия? Да не е видял нещо? Но какво?)
25) Възможно е черепните увреждания на Кухарчнк да причинят смъртта му. (Кой? Заради какво?)
С това бележникът с резултатите от моя разгром можеше тържествено да бъде затворен.
Разгром ли? А, не. Много искате. Твърде подло нещо е да останат безнаказани! Твърде заплетено кълбо възникна от всичко това: далечното старо време и скорошната (за мен) война с нейните „санитарни акции“ срещу стотици невинно убити, със старите убийства и наскорошните, със смъртта на жената, която, макар да ме лъжеше, все пак по свой начин ме обичаше.
И със смъртта на моя приятел. Най-добрият от добрите приятели на земята, велик и в постъпките, и в мъките си.
Длъжен съм не само да сторя всичко възможно за разплитането на това кълбо от гнили престъпления, облени в кръв и кал, в лъжа и предателство. Длъжен съм да отмъстя, стига само да мога, макар че никога не съм бил отмъстителен. Да отмъстя не само с пълна мяра, но и стократно.
35
Карл Василиевич Неселроде — граф, канцлер на Руската империя от 1845 г. Активен крепостник. — Б.а.
36
Ресторант в Минск. — Б.пр.