Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Помниш ли Мюли? — рече тихо Джоуд на проповедника.
— Кой е там? — извика приближаващият се човек. Джоуд не отговори. Мюли дойде съвсем близо и чак тогава разпозна лицата.
— Гръм да ме удари! — каза той. — Това е Томи Джоуд. Кога те пуснаха, Томи?
— Преди два дни — отвърна Джоуд. — Накрая се качих на един автомобил. И виж какво намерих тук. Къде са нашите, Мюли? Защо цялата къща е срутена и в двора расте памук?
— Господи, добре, че наминах! — рече Мюли. — Стария Том се тревожеше. Когато решиха да тръгват, аз седях във вашата кухня. Казах на Том, че за нищо на света няма да мръдна оттук. Така му казах, а той рече: „Много се безпокоя. Ако той си дойде в къщи и не намери никого тук? Какво ще си помисли?“ Аз му казвам: „Защо не му напишеш писмо?“ А Том ми отвръща: „Може би така ще сторя. Ще си помисля за това. Но ако не му напиша нищо, навъртай се насам за Томи, стига да си още тъдява.“ — „Ще бъда тъдява — казах му аз. — Ще бъда тъдява до второто пришествие. Още не се е родил този, който ще може да изгони един Грейвс от мястото му.“ И както виждаш, още съм тук.
Джоуд рече нетърпеливо:
— Къде са нашите? За себе си после ще разкажеш, първо ми кажи къде са нашите.
— Те също бяха решили да упорствуват, когато банката дойде да разорава с трактори местата. Дядо ти се изправи тук с пушката, стреля два пъти и счупи фаровете на трактора, ала машината продължи да се приближава към къщата. Дядо ти не искаше да убие тракториста — това беше Уили Фийли, а Уили знаеше, че не бива да се плаши, ето защо продължи да се приближава към къщата, здравата я друсна и я разлюля като земетресение. Тогава нещо се обърна в гърдите на Стария Том и той се предаде. И оттогава не прилича на себе си.
— Къде са нашите? — запита гневно Джоуд.
— Нали това ти разправям. На три пъти излизаха с каруцата на чичо ти Джон. Натовариха печката, помпата и леглата. Да можеше отнякъде да видиш леглата, качени на каруцата, а отгоре всичките деца и баба ти и дядо ти, седнали напред, а брат ти Ной си седи най-спокойно, пуши цигара и плюе от време на време от каруцата. — Джоуд отвори уста да прекъсне събеседника си, но Мюли бързо рече: — Те са всички у чичо ти Джон.
— О! Всички у чичо Джон. Но какво правят там? Потърпи още минутка, Мюли — кажи ми, каквото те питам, а после може да разправяш, за каквото си искаш. Какво правят там?
— Какво — окопават памук, всички, дори децата и дядо ти. Събират пари, за да могат да заминат на запад. Ще си купят автомобил и ще заминат на запад, където се живее по-леко. Тук вече няма живот. Петдесет цента на акър за окопаване на памук и трябва да се молиш да те вземат на работа.
— Значи, още не са тръгнали, така ли?
— Не са — отвърна Мюли. — Поне доколкото знам. Преди четири дни видях брат ти Ной на лов за зайци и той ми каза, че до две седмици ще заминат. И чичо ти Джон бил предупреден да се маха. Най-добре ще е да отидеш до неговото място — то е на около осем мили оттук. Ще намериш вашите, натъпкани в къщата на чичо ти като торбести плъхове в зимна дупка.
— Добре — отговори Джоуд. — Сега можеш да продължиш, за каквото си щеш. Никак не си се променил, Мюли. Ако искаш да разкажеш за нещо, което е на северозапад, обръщаш носа си право на югоизток.
Мюли отвърна троснато:
— И ти никак не си се променил. Беше нагло момче и такъв си си останал и сега. Какво, да не искаш мене да учиш на ум?
Джоуд се ухили:
— Не, нямам такова намерение. Като намислиш да пъхнеш главата си в куп счупени стъкла, никой не може да те накара да не го правиш. Нали познаваш този проповедник? Пастор Кейси.
— Да, да, познавам го. Не го забелязах досега. Добре го помня. — Кейси стана и двамата си стиснаха ръцете. — Радвам се, че те виждам пак — рече Мюли. — Не си се мяркал тъдява бог знае откога.
— Махнал се бях, за да си помисля за някои неща на воля — отвърна Кейси. — Какво се е случило тук? Защо изгонват хората от земята им?