Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Рухвайки върху Аполон, Памела почувства гладкостта на телата им да се слива и ръката му да се стяга около нея.
— Обичам те — изрече задъхано той, целувайки я нежно.
Тя сгуши глава в рамото му, като внимаваше да не отпуска тежестта си върху дясната му ръка. Щом смени позата си, за да придърпа чаршафа нагоре около телата им, доволната й усмивка се разшири в щастливо ухилване. Очите на Аполон бяха затворени, а на лицето му най-накрая не бе изписана болка. Беше отпуснато и спокойно. Аполон бе потънал в дълбок сън.
— Благодаря ти — прошепна тя на утихналото пространство.
— Не знам, Аполоне. Просто чувствам, че не е добре да те оставям. Памела бе застанала близо до леглото и въртеше в ръце кожената презрамка на куфарчето си. По негово настояване се бе облякла и подготвила да се върне към работата си върху вилата. В края на краищата, беше й напомнил той, на него наистина му нямаше нищо. А тя все още имаше проект за завършване.
— Всичко ще бъде наред. Имам това — той вдигна дистанционното. — И това — потупа с пръст упътването за каналите. — И ти си ми обяснила всичко за кабелната телевизия. Ще се забавлявам добре.
Памела се намръщи.
— Не забравяй телефона. Номерът ми е…
— Да, да, номерът ти е написан на листа до телефона. Сега изчезвай. Еди ще чака.
— Добре — тя се наведе да го целуне, — но се чувствам, сякаш правя нещо нередно.
— Обещавам, че довечера, като се върнеш в леглото ми, ще те накарам да компенсираш това, че си ме напуснала.
— Не искам да те напускам!
Той се засмя и после направи гримаса, потърквайки все още болезнената си ръка.
— Само те дразня, сладка Памела. Всъщност ти завиждам. Ще ми липсва работният обект днес. Напълно ли си сигурна, че няма начин да…
— Вече обсъди това надълго и нашироко с Еди. Той категорично не ти позволява да напускаш тази стая до петък за нещо повече от вечеря на терасата.
Подразненият отговор на Аполон беше прекъснат от почукване на вратата. Памела отвори и пред нея стоеше Еди, чиято масивна фигура запълваше прага.
— Мисля, че имам компромисно решение, което ще заинтересува Феб — писателят отстъпи встрани и направи царствен жест. Двама мъже внесоха в стаята малка чертожна маса, последвана от архитекта, с когото Аполон бе работил върху банята. — Ето! Ако ти не можеш да отидеш при планината, планината ще дойде при теб!
— Брад! Не трябва ли да си във вилата? — попита Аполон.
— Трябва, но същото се отнася и за теб. Чувам обаче, че една змия е решила да промени плановете ни — архитектът го потупа по рамото. После се извини, виждайки как Аполон стиска зъби от болката, причинена от рязкото движение. — Извинявай, Феб. Миналата година една гърмяща змия ухапа зет ми. Казваше, че дяволски боли и го държа на легло една седмица. — Той вдигна очи към Еди. — Може би трябва да продължим с работата утре?
— Не! Каквото и да сте намислили, уверявам ви, че ставам за работа — бързо каза Аполон.
— О, но само ако обещаеш, че няма буквално да „ставаш“ — Еди влезе в стаята. — Брадли носи плановете на банята, за да привърши с твоя помощ. Но само ако останеш на легло и продължиш да си почиваш.
— Имаш думата ми — отвърна Аполон, като вече се бе поизправил леко. Вниманието му бе привлечено от дългите гладки листи, които Брадли разгъваше и простираше на чертожната маса.
— Ела, Памела — рече Еди. — Да оставим банята на експертите. Богинята ни очаква в колата.
— Колата е нещо, което няма да ми липсва днес… — дрезгавите думи на Аполон ги последваха по коридора, щом излязоха от стаята.
— Благодаря ти, Еди — каза Памела и стисна ръката на големия мъж.