Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Не беше необходимо да имаш кой знае какви способности на криминалист, за да прецениш, че се е случило нещо ужасно. Но с кого? И най-вече, защо?
Ийст Уиймс
„Лято в Шотландия“, мислеше си Карен с горчивина, докато слизаше с усилие надолу по пътеката към Пещерата на Тана. Беше девет часа вечерта, но още не се беше смрачило, за сметка на това упоритият дъждец се просмукваше до костите й и комарите хапеха като за последно. Виждаше цял облак от тях около главата на Фил, докато го следваше надолу към брега. Беше убедена, че сега хапят по-лошо, отколкото когато беше дете. Да му се не види глобалното затопляне. Гадините ставаха по-зли, а времето — по-лошо.
Когато пътеката стана вече равна, тя видя двама от студентите на Ривър да пушат, сгушени под една надвиснала скала. Може би, ако застанеше така, че димът от цигарите да се носи към нея, той щеше да пропъди комарите? Зад тях Ривър крачеше напред-назад, притиснала телефона към ухото си, дългата й, тъмна коса беше вързана на опашка, промушена през отвора на бейзболната й шапка. Но онова, което накара Карен да потръпне, не беше дъждът, а белотата на работния гащеризон за еднократна употреба, който бе навлякла Ривър. Антроположката се обърна, видя я и незабавно прекъсна разговора си.
— Тъкмо предупреждавах Юан да не разчита, че ще ме види у дома през следващите няколко дни — каза тя унило.
— Та какво си намерила? — попита направо Карен, пренебрегвайки всякакви встъпителни учтивости поради съзнанието за спешност.
— Влезте и ще ви покажа.
Последваха Ривър в пещерата. Работното осветление изпъстряше вътрешността с абстрактни мотиви от светлини и сенки, към които окото трябваше първоначално да се адаптира. Екипът, натоварен с разчистването на камъните, временно беше спрял работа и сега всички седяха наоколо, ядяха сандвичи и пиеха безалкохолни напитки от кутии. Карен и Фил незабавно привлякоха интереса им и те така и не откъснаха погледи от ченгетата.
Ривър ги отведе до мястото, където каменопадът беше блокирал прохода, водещ навътре в скалата. Почти всички малки и големи камъни бяха вече отместени, откривайки тесен отвор. Ривър плъзна яркия лъч на фенера си по останалите дребни камъни, показвайки им, че стената от паднали камъни всъщност е била дебела не повече от четири фута.
— Бяхме много учудени, когато установихме колко тясно място покрива каменопадът. Очаквахме да е задръстил всичко на двайсетина фута навътре, или дори повече. Това събуди подозренията ми още от самото начало.
— Какво искате да кажете? — попита Фил.
— Не съм геолог, но доколкото знам от колегите си от геолого-географския факултет, е необходимо много силно напрежение, за да бъде предизвикано естествено срутване. Когато мините са функционирали и тук постоянно са копали под земята, това е предизвиквало сериозни напрежения в скалната маса отгоре, които биха могли да предизвикат напуквания и каменопади. Подобна степен на напрежение в земните пластове може да предизвика срутвания на таваните в стари пещери като тази. Те съществуват от осем хиляди години. Не биха рухнали без особена причина. Но когато се стигне до срутване, то е все едно да извадиш ключовия камък от мост. Срутването обхваща голяма площ. — Докато говореше, Ривър продължаваше да мести лъча на фенера, показвайки, че от двете страни на срутването таванът на пещерата е учудващо незасегнат. — От друга страна, ако човек си разбира от работата, малко количество експлозив може да предизвика контролирано срутване, което да засегне относително малка територия. — Тя погледна Карен с повдигнати вежди. — Такива неща се правят постоянно в мините.
— Искаш да кажеш, че това срутване е предизвикано умишлено? — попита Карен.
— За да получиш категоричен отговор, ти е необходим експерт, но основавайки се на ограничените си познания по този въпрос, бих казала, че нещата изглеждат така. — Тя се обърна рязко и насочи лъча на фенера към една част на пещерната стена на височина около пет фута. В скалата се виждаше дупка с приблизително конусовидна форма, червеникавият пясъчник наоколо беше зацапан от черни петна. — Това ми прилича на дупка за поставяне на взрив — каза Ривър.
— Да му се не види — каза Карен. — И сега какво?
— Ами когато аз видях това тук, реших, че трябва да се придвижваме много внимателно, след като веднъж успеем да разчистим пътека през падналите камъни. Затова си сложих гащеризона и се промуших сама от другата страна. Проходът е дълъг около три метра, после се разширява в едно доста обширно пространство — може би четири на пет метра. — Ривър въздъхна. — Обработката ще е ужасно гадна работа.