Владение на мрака

— Нали вие сте жената, която се интересува от „Бур Ест“? — измънка то.

— Точно така.

— И от онова момче, Гейб?

— А какво знаеш ти за тях? — попита Бел, сядайки по-близо до него, опитвайки се да го привлече с усещането за съзаклятничество.

— Той беше тук точно в деня, преди да избягат.

— Гейбриъл ли имаш предвид?

— Точно така. Не съм казвал нищо за това преди, защото се предполагаше, че е трябвало да съм на училище, ама аз не бях, нали разбирате.

Бел го потупа по ръката.

— Можеш да ми вярваш, разбирам те напълно. И аз не си падах много по училището. Има много по-интересни неща за вършене.

— Ами да. Та така, аз бях в Сиена и видях Матиас да излиза от гарата заедно с Гейб. Матиас беше заминал за някъде, нямаше го два дни. Нямах някакво по-интересно занимание, затова реших да ги проследя. Отидоха на паркинга при Порта Романа и излязоха от там с микробуса на Матиас.

— Разговаряха ли? Създаваха ли впечатление, че са в приятелски отношения?

— Изглеждаха доста смачкани. И двамата ходеха с приведени глави и почти не разговаряха. Но не мога да кажа, че са изглеждали скарани. По-скоро и двамата бяха ядосани от нещо.

— А после видя ли ги отново, тук?

Момчето сви рязко рамене.

— Така и не ги видях повече. Но когато се върнах, микробусът на Матиас беше тук. Другите бяха отишли чак в Гросето, където щяха да изнасят специално представление. Това е на два часа път с кола от тук — затова вече бяха заминали, когато си дойдох. Предположих, че Матиас и Гейб са във вилата — момчето й отправи нахална усмивка. — Кой знае какво са правили.

Бел си каза, че ако се съдеше по кръвта на пода, каквото и да са правили, то не е било свързано с удоволствия, каквито вероятно си представяше този лишен от въображение млад човек. Въпросът всъщност беше чия бе тази кръв. Дали хората от „Бур Ест“ бяха побягнали, защото, когато са се прибрали, са открили водача си в локва от собствената му кръв? Или пък са се разбягали, защото ръцете на водача им са били изцапани с кръвта на Гейбриъл?

— Благодаря — каза тя на момчето, обърна му гръб и напълни отново чашата си, която, кой знае как, се беше оказала празна. Сведенията, получени от момчето, й дадоха богат материал за размисъл. Матиас отсъствал два дни. После се върнал заедно с Гейбриъл. И после двамата са били известно време сами във вилата. На другата сутрин се оказало, че цялата трупа си е плюла на петите, при това бързо, оставяйки след себе си същите плакати като онези, които преди години бяха ползвали хората, подписвали се като „Съюз на анархистите в Шотландия“, и едно голямо петно кръв на пода.