Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Само това мога да ти обещая.
Райм кимна:
- Добре. Споразумяхме се. - Обърна се към Бъргър: - Понеделник?
- Добре, Линкълн. Съгласен съм - отвърна лекарят с разтреперан глас.
Сакс му свали белезниците. Бъргър я изгледа страхливо. Явно се опасяваше, че може да си промени решението. Щом се видя свободен, тутакси изчезна от стаята. Но осъзна, че още държи прешлена, и се върна да го остави (почти благоговейно) върху доклада от сутрешното убийство.
- Бяха по-доволни от прасета в червена вирджинска кал - отбеляза Сакс, като имаше предвид Селито и Полинг, на които току-що бе съобщила, че Райм се е съгласил да продължи работата по разследването още един ден. - Особено Полинг. Имах чувството, че дребосъкът ще ме разцелува. (Не му казвай, че съм го нарекла така.) Как си? Изглеждаш по-добре.
Тя отпи малко уиски и остави чашата на масата до леглото.
- Да, по-добре съм - каза Райм.
Том сменяше чаршафите:
- Бълваш пот като фонтан.
- Но само от врата нагоре - отбеляза Райм.
- Това нормално ли е? - попита Сакс.
- Да. Така работи организмът. Терморегулацията на останалата част от тялото е повредена. Нямам нужда от аксиален дезодорант.
- Аксиален ли?
- За подмишниците - обясни Райм. - Първият ми болногледач никога не казваше „мишница“. „Ще те повдигна за аксиалните стави, Линкълн.“ Или: „Ако чувстваш, че ще изригнеш, не се притеснявай, Линкълн.“ Наричаше се „грижополагач“. Така пишеше в препоръките му. Нямам представа защо го наех. Много предразсъдъци имаме, Сакс. Мислим си, че ако наречем нещо с друго име, ще го променим. Извършител - престъпник. Но онзи „грижополагач“ си оставаше просто санитар и смърдеше отвратително под мишниците. Прав ли съм, Том? Няма от какво да се срамуваме. Това е почтена професия. Трудна, но почтена.
- Харесвам трудностите. Затова дойдох.
- Ти какъв си, Том, болногледач или грижополагач?
- Аз съм светец.
- Я, пак започна да остроумничи. Ама и със спринцовката работи чевръсто. Неведнъж ме е съживявал.
Райм изведнъж се разтревожи, че Сакс го е видяла гол. Без да я поглежда, добави:
- Май и на теб трябва да ти благодаря, Сакс. Поигра ли на Клара Бъртън321?
Срам го беше да я погледне в очите.
- Не - отвърна Том. - Спасих те със собствените си ръце. Не исках тези чувствителни души да се отвратят от отпуснатия ти задник.
„Благодаря ти, Том“ - помисли си Райм. После изръмжа:
- Хайде, махай се сега. Искам да поговоря по случая със Сакс. Насаме.
- Трябва да поспиш.
- Разбира се. Но трябва да обсъдим някои неща по разследването. Хайде, лека ти нощ.
Том излезе. Сакс си наля малко уиски. Наведе се и вдиша ароматните изпарения.
- Кой ме издаде? - попита Райм. - Пит ли?
- Кой?
- Доктор Тейлър, травматологът.
Тя се замисли достатъчно дълго, че той да се увери в предположението си. Накрая тя каза:
- Загрижен е за теб.
- Виждам. Точно това е проблемът. Бих искал да се грижеше малко по-малко. Знае ли за Бъргър?
- Подозира.
Райм се намръщи.
- Виж, кажи му, че Бъргър е стар приятел. Че... Какво има?
Сакс издиша бавно, сякаш се наслаждаваше на дима на цигара:
- Не само искаш да те оставя да се самоубиеш, ами и ме караш да лъжа единствения човек, който може да те разубеди.
- Той не може да ме разубеди.
- Защо тогава да го лъжа?
Райм се засмя:
- Нека просто оставим доктор Тейлър в неведение за няколко дни.
- Добре. Господи, трудно се излиза на глава с теб.
Той я погледна в очите:
- Защо не ми разкажеш?
- Какво?
- Кой е този, когото все още жалиш?
- Много са.
- Например?
- Виж некролозите във вестника.
- Хайде, Сакс.
Тя поклати глава. Загледа се в уискито си с лека усмивка:
- Не, няма да ти кажа.
Той отдаде мълчанието ѝ на нежеланието да споделя интимните си чувства с човек, когото познава едва от един ден. Което му се струваше смешно, като се има предвид, че бе седнала до кутия с катетри и тубичка вазелин. Нямаше намерение да я насилва повече. Затова остана изненадан, когато тя промълви:
- Просто... просто... О, по дяволите.
Сакс заплака, вдигна ръка да избърше сълзите си и разля цяла чаша от най-качественото уиски по паркета.