Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Тя се усмихна през сълзи.
- Как започна, а как свърши. На разпита Ник казал, че съм била толкова дървена в леглото, че сигурно повече съм си падала по жени. Можеш да си представиш колко бързо се разчу слухът.
- Логично е да се разчуе, Сакс.
Тя въздъхна.
- Видях го в съда, към края на процеса. Той ме погледна веднъж и... просто не мога да опиша какво се четеше в очите му. Такава тъга. Казал е всичко само за да ме защити. Но въпреки това... Може да си прав. За самотата.
- Нямах предвид...
- Не - каза сериозно тя. - Аз те обидих, сега имаш право да ми го върнеш. Справедливо е. Прав си. Мразя самотата. Искам да излизам, да се срещам с някого. Но след Ник изгубих всякакво желание за секс. Всички ме смятат за красива. Че мога да накарам мъжете да се редят на опашка пред вратата ми. Глупости. Единствените, които се осмеляват да ме поканят на среща, се интересуват само от чукане. Затова се отказах. Така ми е по-лесно. Срам ме е, но избрах по-лесното.
Райм най-сетне разбра реакцията ѝ, когато го видя за пръв път. Беше спокойна в неговата компания, защото не чувстваше никаква сексуална заплаха. А може би и виждаше нещо общо с него.
- Знаеш ли? - пошегува се той, - двамата сме чудесна двойка.
Тя се усмихна.
- Разкажи ми за жена си. Колко време бяхте женени?
- Седем години. Шест преди инцидента, една след това.
- Тя ли те напусна?
- Не, аз я напуснах. Не исках да съм ѝ в тежест.
- Много благородна постъпка.
- От време на време я изкарвах от нерви. Понякога се държа ужасно. Ти познаваш само добрата ми страна.
Райм замълча за момент. После попита:
- Тази история с Ник... има ли нещо общо с преместването ти от патрула?
- Не. Всъщност, да.
- Страх те е от оръжие ли?
Тя кимна.
- Уличният живот се промени. Точно той развали Ник. Той го направи престъпник. Не е като при татко. Тогава нещата са били по-добри.
- Искаш да кажеш, че улицата не е каквато ти я е описвал баща ти?
- Може би. Артритът - имам го, но не е толкова сериозна причина, колкото твърдя.
- Знам.
- Знаеш ли? Откъде?
- Просто гледам уликите и си вадя заключения.
- Затова ли ме караш да оглеждам местопрестъпления цял ден? Знаел си, че се преструвам.
- Привлякох те по случая, защото си по-способна, отколкото подозираш.
Тя го погледна кисело.
- О, Сакс, напомняш ми за времето, когато бях на твоите години.
- Така ли?
- Нека ти разкажа един случай. Бях работил в Криминологичния отдел около година, когато ме извикаха от „Убийства“. Някакъв труп, намерен на улицата в Гринуич Вилидж. Всички сержанти бяха по задачи, така че трябваше аз да извърша огледа. Бях на двадесет и шест. Отидох на местопрестъплението и се оказа, че мъртвият е началникът на социалната служба кьм кметството. Около него имаше само няколко снимки. Само да ги беше видяла! От тях личеше, че е посещавал един от онези клубове по „Вашингтон стрийт“. А, забравих да спомена, че беше облечен само с черен минижуп и мрежести женски чорапи. И така, ограждам местопрестъплението. Изведнъж идва един капитан и вдига крак да прескочи жълтата лента. Разбрах, че цели снимките да изчезнат, преди да стигнат до съда, но бях толкова наивен, че не ми пукаше за снимките - страхувах се само някой да не мине през сцената.
- „З“ означава „Защити“ - да защитиш местопрестъплението от чужда намеса.
Райм се усмихна.
- Спрях го. Докато размахваше ръце и крещеше зад жълтата лента, дойде един комисар. И той се опита да прескочи. Спрях и него. Той също започна да крещи. Сцената остана непокътната до идването на криминологичния екип. Познай кой дойде накрая.
- Кметът?
- Е, заместник-кметът.
- И ти спря всички?
- Никой не прескочи жълтата лента освен специалистите по отпечатъци и фотографите. Разбира се, заплатих за усърдието си, като шест месеца след това печатах обяви. Убиецът бе заловен благодарение на няколко следови улики и пръстов отпечатък от една от снимките - същата, която публикуваха на първа страница в „Пост“. Също като тебе вчера сутринта, Сакс. Като затвори жп линията и Единадесето авеню.
- Изобщо не се замислих, като го правех. Защо ме гледаш така?
- Хайде, Сакс. Знаеш къде ти е мястото. Патрул, „Убийства“, Криминологичния отдел - няма значение... Какви са тези „Връзки с обществеността“? Ще изгниеш там. Това е добра служба за много хора, но не и за теб. Не се предавай толкова бързо.