Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- О, а ти не се ли предаваш? Какво да кажем за Бъргър?
- Има малка разлика.
„Така ли?“ - като че питаше погледът ѝ.
- На теб не ти ли тежи някой на съвестта? - попита тя.
- Да. Но това вече е минало.
- Разкажи ми...
- Е, не е толкова...
- Важно е. Отпусни се. Хайде, аз ти разказах моята болка.
Райм почувства странен хлад. Не беше дизрефлексия. Усмивката му изчезна.
- Хайде, Райм - настоя тя. - Искам да ми разкажеш.
- Ами... преди няколко години работех по един случай. Направих грешка. Сериозна грешка.
- Казвай.
Сакс си наля нова чаша уиски.
- Беше по един случай на битово убийство. Мъж застрелял жена си в апартамента им в Китайския квартал. После се самоубил. Нямах много време да огледам местопрестъплението. Претупах малко нещата. И допуснах класическа грешка: бях решил какво ще намеря, преди да започна огледа. Открих някакви влакна, които нямаше откъде да дойдат, но реших, че са се лепнали отнякъде по дрехите на убитите. Намерих парченца от куршум, но не проверих дали са от пистолета, с който бе извършено убийството. Видях следи от барут, но не проверих дали отговарят на разположението на фигурите при стрелбата. Свърших огледа, подписах протокола и се прибрах в управлението.
- И какво стана?
- Сцената на престъплението е била нагласена. Всъщност ставаше дума за грабеж. И убиецът не беше успял да избяга.
- Какво? Бил е там през цялото време?
- След като си тръгнах, изпълзял изпод леглото и започнал да стреля. Уби един техник и рани един помощник на съдебния лекар. Изскочил на улицата и там започнал престрелка с двама патрулиращи полицаи. Застреляха го - по-късно умря от раните си, - но уби един полицай и рани друг. Освен това застреля едно семейство, което излизало от близкия китайски ресторант. Използвал едно от децата за прикритие.
- Господи!
- Колин Стантън - така се казвал бащата. Останал невредим. Бил военен лекар. От „Бърза помощ“ казаха, че можел да спаси жена си или някое от двете деца, ако им се бил притекъл на помощ. Но вместо това, изпаднал в паника и застинал от уплаха. Просто така си останал, докато кръвта им изтичала пред очите му.
- За Бога, Райм. Грешката не е твоя. Ти...
- Чакай. Това не е всичко.
- Така ли?
- Нещастният баща се върнал вкъщи, в някакво градче в щата Ню Йорк. Получил криза и постъпил в психиатрична болница. Опитал се да се самоубие. Поставили го под наблюдение. Първо се опитал да си пререже вените с лист хартия, корица от списание. После се промъкнал в библиотеката на болницата, намерил чаша за вода в умивалнята на библиотекаря, счупил я и прерязал вените си. Успели да го спасят и го оставили още година в болницата. Накрая го изписали. След месец отново опитал да се самоубие. Използвал нож. Този път успял.
Райм бе научил за смъртта на Стантън от един некролог, изпратен по факса от главния следовател на област Олбани до отдел „Връзки с обществеността“ на нюйоркската полиция. Някой го бе препратил за Райм по служебната поща с послепис: „Решихме, че ще ви заинтересува“.
- От „Вътрешно разследване“ разгледаха случая. Професионална некадърност. Получих мъмрене. Трябваше да ме уволнят.
Сакс въздъхна и затвори очи за момент.
- И твърдиш, че не чувстваш угризения?
- Вече не.
- Не ти вярвам.
- Мина време, Сакс. Тези трупове ми тежаха известно време на съвестта. Но ги забравих. Иначе как щях да продължа да работя?
Тя се замисли и каза:
- Като бях на осемнадесет, ме глобиха. За превишена скорост. Карах със сто и тридесет при ограничение шестдесет.
- Е?
- Татко каза, че ще ми даде пари за глобата, но после ще трябва да му ги върна. С лихва. И знаеш ли какво още ми каза? Каза, че е щял да ме пребие от бой, ако съм била минала на червено или съм била нарушила някой знак. Но за превишената скорост ме разбирал. „Знам как се чувстваш, скъпа, Като се движиш, не могат да те хванат.“ Ако не карах, ако не се движех, сигурно и аз щях да се самоубия.
- Обикалях навсякъде пеша. Не съм карал много. Двадесет години не съм имал кола. Ти каква имаш?
- Нищо лъскаво, като колите, които карат в Манхатън. Чеви. „Камаро“. Беше на баща ми.
- И бормашината ли е от него? Дал ти я е, за да си оправяш колата, предполагам.
Тя кимна:
- Даде ми и френски ключ. И комплект за запълване на дупки. И първия комплект гедоре, подарък за тринадесетия ми рожден ден. Това чеви е голяма трошка. Да знаеш как изглежда само. Типична американска кола. Радиото, вентилационната система, ключовете за фаровете, всичко е счупено или се клати. Но шасито е бетон. Лека е като перце, мога да изпреваря беемве.