Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Пациенти ли? Искате да кажете жертви.
- Сакс! - промълви Райм, като се опитваше да не звучи отчаяно. - Нужни ми бяха години, докато намеря някого, който да ми помогне.
- Може би защото това, което си решил, не е правилно. Замислял ли си се някога над това? Защо точно сега, Райм? Точно по средата на разследването.
- Ако получа нова криза или инсулт, може да загубя всяка способност за комуникация. Ще остана в съзнание четиридесет години, абсолютно неподвижен. И ако мозъкът ми още функционира, никой няма да се наеме да ме отърве от страданията ми. Сега поне мога да кажа какво искам.
- Ама защо?
- Защо не? Кажи ми. Защо не?
- Ами... - Аргументите против самоубийството бяха толкова явни, че тя изпита затруднения да ги изкаже. - Защото...
- Защо, Сакс?
- Защото това е постъпка на страхливец.
Райм се изсмя.
- Наемаш ли се да спориш на тази тема, Сакс? Хайде, защити мнението си. „Страхливец“, казваш. Напомня ми за сър Томас Браун, който казва: „Когато животът е по-ужасен от смъртта, тогава наистина си струва да живееш.“ Смелост пред лицето на непоносими страдания... Класически аргумент в полза на живота. Ако е вярно, защо да даваме упойка на пациентите при операция? Защо да произвеждаме аспирин? Защо да лекуваме счупените крайници. Защо да предписваме обезболяващи? Извинявай, но не виждам нищо хубаво в болката.
- Ама теб не те боли.
- А как ще определиш кое е болка, Сакс? Липсата на сетивност не е ли също болка?
- Можеш да си полезен на хората. Виж колко много неща знаеш. Криминология, история...
- А, аргументът за обществената полза. Много е разпространен.
Райм погледна Бъргър, но лекарят запази мълчание. Интересът му явно бе насочен към прешлена на масата. Вдигна го и го завъртя в заключените си с белезници ръце. Райм си спомни, че преди е работил като ортопед. Обърна се отново към Сакс:
- Кой е казал, че човек трябва да върши нещо полезно за обществото? Освен това аз мога да причиня и някаква вреда. Някакво зло, на околните или на себе си.
- Такъв е животът.
Райм се усмихна.
- Само че аз избрах смъртта, не живота.
Сакс се размърда неловко, като че мислеше усилено.
- Ами... просто смъртта не е естествена. Животът е естествен.
- Така ли? Фройд не би се съгласил. Той се отказва от принципа на удоволствието и започва да говори за друга сила - нееротична агресия, както я нарича. Сила, която се стреми да разтрогне връзките, които си създаваме в живота. Собственото ни разрушение също е природна сила. Всичко умира, какво по-естествено от това?
Сакс отново се занеса яростно.
- Добре - каза тя. - Животът ти е труден. Но си мислех... че ти обичаш предизвикателствата.
- Предизвикателства ли? Нека ти кажа за моите предизвикателства. Една година бях на изкуствен бял дроб. Виждаш ли белега от трахеотомия на гърлото ми? Е, с упорити упражнения и голяма воля успях да се откача от апарата. В интерес на истината, малко хора могат да се похвалят с такива мощни бели дробове като моите. Това е пример за учебниците по медицина, Сакс. Това ми отне осем месеца. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Осем месеца само за да възстановя един основен жизнен процес. Не ти говоря за умения като рисуване или свирене на цигулка. Осем месеца само за да се науча да дишам.
- Но положението ти може да се подобри. След някоя година може да открият лечение.
- Не. Нито след една, нито след десет години.
- Не можеш да бъдеш сигурен. Сигурно правят някакви изследвания...
- О, със сигурност правят. Искаш ли да ти кажа какво правят? Вече съм специалист в тази област. Трансплантират ембрионална нервна тъкан в увредената, за да предизвикат регенерация на аксоните. - Сложните понятия излязоха с голяма лекота от устата му. - Засега няма задоволителни резултати. Някои лекари използват химически стимулатори на регенерацията. Никакъв резултат. Не и при висшите организми. При нисшите има доста добър ефект. Ако бях жаба, вече щях да скачам.
- Значи има учени, които работят по проблема.
- Има. Ама от тридесет години не са постигнали нищо.
- Щом смятат, че може да открият нещо, сигурно има някаква надежда.
Райм се изсмя. Добра логика.
Сакс тръсна гъстата си червена коса.
- Ти си полицай. Самоубийството е незаконно.
- И смъртен грях също. Индианците дакота вярват, че духът на самоубиеца ще обикаля вечно около дървото, на което се е обесил. Това спряло ли е самоубийствата? Не