Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Слушай, Райм. Ето последния ми аргумент. - Сакс кимна към Бъргър. - Ще го отведа и ще го хвърля зад решетките. Опровергай ме, ако можеш.
- Линкълн... - изстена уплашено лекарят.
Сакс го хвана за рамото и го поведе към вратата.
- Не! - изхленчи Бъргър. - Недейте.
Когато Сакс посегна да отвори, Райм извика:
- Сакс, преди да го направиш, отговори ми на един въпрос.
Тя спря, с ръка на дръжката.
- Само на един въпрос.
Тя се обърна.
- Ти някога имала ли си желание да се самоубиеш?
Сакс отключи шумно.
- Отговори ми - настоя той.
Тя не отвори вратата. Остана с гръб към него.
- Не, никога.
- Щастлива ли си?
- Като всички.
- Никога ли не си изпадала в депресия?
- Не твърдя такова нещо. Но не съм искала да се самоубивам.
- Каза, че обичаш да караш кола. Такива хора обикновено обичат да карат бързо. Ти също, нали?
- Да, понякога.
- С колко най-много си карала?
- Не знам.
- Над сто и двадесет?
Тя се усмихна презрително:
- Естествено.
- Над сто и петдесет?
Тя вдигна палец нагоре.
- Сто и шейсет? Сто и осемдесет? - попита той, като се усмихваше учудено.
- Двеста петдесет и два.
- Ихаа, Сакс, впечатлен съм. Добре, като караш толкова бързо, не си ли помисляш, че някой път, по някаква случайност, може да ти се случи нещо? Да ти се счупи ос или нещо друго, да спукаш гума, на пътя да има локва масло?
- Нямаше голяма опасност. Да не съм луда?
- Нямало голяма опасност. Но като караш със скоростта на витлов самолет, все пак има опасност, нали?
- Сега да ме поучаваш ли си решил?
- Не. Замисли се. Като караш толкова бързо, трябва да имаш предвид, че може да катастрофираш, нали?
- Може би.
Бъргър нервно въртеше костта в ръцете си.
- Значи си била в такава ситуация. Знаеш какво искам да кажа. Знаеш разликата между риска да умреш и сигурността, че ще умреш. Разбираш ли, Сакс, тази граница се преминава много лесно. И тогава ти остава само една крачка, за да се присъединиш към мъртвите.
Сакс наведе глава, червената ѝ коса напълно закри лицето ѝ.
- Като заговорихме за мъртвите - прошепна той с надеждата Сакс да не си тръгне, преди да е успял да я разколебае, - усещам, че тук нещо те притеснява. Колко ти се иска да отидеш при тях? Май малко повече от нормалното. Много повече.
Тя не отговори. Райм усети, че още малко и ще проникне в душата ѝ.
Сакс се обърна гневно към Бъргър. Хвана белезниците:
- Хайде, да вървим.
- Разбираш ме много добре, нали? - извика Райм.
Тя спря отново.
- Понякога... се случва нещо, Сакс. Понякога не можеш да бъдеш такава, каквато искаш да бъдеш, не можеш да получиш, каквото искаш да имаш. Животът се променя. Понякога съвсем малко, понякога много. И понякога просто не си струва труда да се опитваш отново да го наредиш.
Сакс и Бъргър стояха мълчаливо и неподвижно до вратата. В стаята настана абсолютна тишина. Тя се обърна и погледна Райм в очите.
- Смъртта е избавление от самотата - каза той. - От страха. От безпокойството.
Сега той гледаше изкривените ѝ пръсти точно както тя бе гледала безжизнените му крака.
Сакс пусна белезниците на Бъргър и се приближи до прозореца. По бузите ѝ проблеснаха сълзи, на жълтата светлина на уличните лампи.
- Сакс, уморен съм - продължи Райм с искрен глас. - Нямаш представа колко съм уморен. Знаеш колко е трудно да започнеш нов живот. С цяла планина от... мъчителни дейности. Да се къпеш, да ядеш, да говориш по телефона, да се обличаш, да си чоплиш носа... И още куп други.
Райм замълча. След дълго мълчание Сакс заговори:
- Ще ти предложа една сделка.
- Каква?
Тя кимна към таблицата на стената:
- 823 е отвлякъл малко момиченце с майка му... Помогни ни да ги спасим. Само тях. Ако ни помогнеш, ще те оставя един час насаме с него - кимна към Бъргър. - Ако обещае, че след това ще се махне от града.
Райм поклати глава:
- Сакс, ако получа друга криза и загубя способността да говоря...
- Ако се случи, дори да не можеш да кажеш и една дума, сделката остава. Ще се погрижа да останете един час заедно.
Сакс отново изпъна крака, скръсти ръце, Райм я харесваше най-много в тази поза. Как му се искаше да я беше видял сутринта на линията, когато е спирала влака.