Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Присви очи, готова да продължи да пълзи, но загуби равновесие и се превъртя по гръб. Пое си дълбоко въздух; знаеше какво ще се случи. Не! Със силно изпукване китката ѝ се счупи. Писъкът ѝ бе заглушен от тиксото. Причерня ѝ. Когато се съвзе след няколко минути, ужасно ѝ се гадеше.
Не, не, не!... Ако повърне със запушена уста, ще се задуши.
„Овладей се! Овладей се. Хайде. Можеш. Ето...“
Стомахът ѝ се сви. После пак.
„Не! Овладей се.“
Усети стомашните сокове в гърлото си.
„Овладей се... Овладей се...“
И успя. Като дишаше през носа, като мислеше за Кейт, за Еди, за Пами, за жълтата раница със скъпоценните си придобивки. Представи си я да се върти във въздуха под всякакви ъгли. Целият ѝ живот бе там. Новият ѝ живот.
„Рон, заради теб дойдох тук...“
Тя затвори очи.
„Дишай дълбоко.“
Накрая гаденето престана. След малко се почувства по-добре и въпреки че ѝ потекоха сълзи от болка, продължи да пълзи към масата; още една педя. Две.
Главата ѝ се блъсна в крака на масата. Успя само да го докосне, но можеше да се придвижи по-напред. Започна да мята глава и да удря силно дървото. Каната затрака, започна да се мести към ръба. Карол вдигна очи.
Краят на каната се показваше вече над ръба на масата. Карол с все сила ритна крака ѝ.
Не! Избута я извън обсега си. Каната се поклати и остана отгоре. Карол се напрегна да пропълзи още, но въжето не ѝ позволи.
„По дяволите. По дяволите!“
Докато гледаше безпомощно мътното стъкло, тя си даде сметка, че каната е пълна с течност и нещо плува в нея. Какво бе това?
Тя пропълзя малко назад и се вгледа в каната.
Вътре имаше нещо като електрическа крушка. Не, не цяла крушка, само жичката и фасонката. От фасонката тръгваше някаква жица, която излизаше от каната и бе свързана с един от онези часовникови механизми, които включват и изключват лампите вкъщи, когато собственикът е на почивка. Цялата система приличаше на...
На бомба! Сега Карол усети миризмата на бензин.
„Не, не...“
Тя запълзя с все сили по-далече от масата. До стената имаше шкаф. Той можеше да ѝ предостави някаква защита. Карол повдигна крака. Това движение отново я изкара от равновесие и тя с ужас усети, че отново ще падне по гръб. „О, не, стига...“ Успя да запази нестабилното равновесие, олюля се, докато се опитваше да разпредели тежестта си, но после отново се наклони и се стовари върху счупената си китка. Проряза я жестока болка; после, за нейно щастие, изпадна в безсъзнание.
25.
- Няма начин, Райм. Няма да стане.
Бъргър изглеждаше смутен. Райм предположи, че в практиката си лекарят се е сблъсквал с всякакви истерични изблици. Основният проблем на Бъргър го създаваше не този, който е решил да умре, а онези, които искат той да остане жив.
Том издумка по вратата.
- Всичко е наред, Том - извика Райм. - Остави ни.
После се обърна към Сакс:
- Нали вече се сбогувахме? Недей да разваляш добрия край.
- Не можеш да го направиш.
Кой ли ѝ беше пуснал мухата? Сигурно Пит Тейлър. Разбрал е, че двамата с Том лъжат.
Очите на Сакс се спряха върху трите предмета на масата: брендито, хапчетата и найлоновия плик. И гумената лента, подобна на онези, които все още носеше на обувките си. (Колко пъти, след като Райм се върнеше вкъщи от някое местопрестъпление, Блейн поглеждаше ужасена гумените ленти върху обувките му и казваше: „Всички ще си помислят, че съпругът ми няма пари за нови обувки и връзва подметките си, за да не паднат. Не бъди разсеян, Линкълн!“)
- Сакс, свали белезниците на лекаря. И ме остави на мира, ако обичаш.
Тя се изсмя дрезгаво:
- Съжалявам. В Ню Йорк това се смята за престъпление. Могат да го съдят за опит за убийство.
- Просто разговарях с пациента - каза Бъргър.
- Затова ще ви предявят само обвинение в опит за убийство. Може би трябва да публикуват името ви в криминалната хроника.
- Линкълн - каза уплашено Бъргър. - Не мога...
- Няма страшно, ще се разберем - успокои го Райм. - Сакс, моля те.
Тя стоеше разкрачена, поставила заплашително ръце на кръста.
- Хайде - заповяда на лекаря.
- Сакс, нямаш представа колко е важно това за мен.
- Няма да ти позволя да се самоубиеш. .
- Да ми позволиш ли? Да ми позволиш? И от къде на къде трябва да искам разрешение от теб?
- Госпожице... Полицай Сакс - започна Бъргър, - решението е негово и е взето в пълно съзнание. Линкълн знае повече от всички останали пациенти.