Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
- Обзалагам се, че ще го направиш.
- Колко залагаш?
- За инвалидите колите са мерило за благосъстоянието - обясни Райм. - Седим (или лежим) в рехабилитацията и си правим планове какво ще измъкнем от застрахователните компании. Най-големият лукс са микробусите за инвалидни колички. После идват колите, които се управляват само с ръце. Което, разбира се, не ме устройва. Не съм се возил от години. Не си спомням кога за последен път се качих в кола.
- Хрумна ми нещо. Хайде, преди твоят приятел - доктор Бъргър - да се върне, да те разходя. О, и това ли не може? Не можеш да седиш ли? Каза, че инвалидна количка не ти върши работа.
- Е, в инвалидна количка не мога. Но кола... Мисля, че няма проблем. - Райм се засмя. - Двеста петдесет и два... Километра в час ли?
- Това беше изключение - каза Сакс. - Добри метеорологични условия. Никакви патрули по магистралата.
Телефонът иззвъня и Райм сам отговори. Беше Лон Селито.
- Изпратихме хора от „Наблюдение и разследване“ в църквите в Харлем, които може да са вероятни цели на палежа. Делрей се зае лично - кротък е като овчица. Не можеш да го познаеш. А, изпратих и тридесет патрулиращи полицаи в останалите църкви, които може да сме пропуснали. Ако убиецът не се появи до седем и половина, ще претърсим всички. В случай че се е промъкнал незабелязано. Мисля, че този път ще го хванем, Линк - каза детективът подозрително ентусиазирано за нюйоркски полицай.
- Добре, Лон. Ще изпратя Амелия в командния ти център около осем.
Том почука на вратата.
„Като че се бои да не ни завари в неудобно положение“ - помисли си Райм.
- Не приемам извинения - каза упорито болногледачът. - Лягай си веднага.
Минаваше три, а Райм отдавна бе забравил умората. Сега му се струваше, че лети. Над тялото си. Питаше се дали няма да започне да халюцинира.
- Слушам, „мамо“ - отвърна той. - Том, полицай Сакс ще остане. Би ли ѝ дал одеяло, моля?
- Моля? - Том го погледна с недоумение.
- Одеяло.
- Не, не, другата дума.
- Коя? „Моля“ ли?
Том разтвори широко очи:
- Добре ли си? Дали да не извикам отново Пит Тейлър? Или главния хирург на „Колумбия-пресбитераниан“?
- Виж как ме тормози този мръсник - възропта Райм. - Дори и не подозира колко е близо до уволнението.
- Кога да те събудя?
- Шест и половина е идеално.
Когато Том излезе, Райм се обърна към Сакс:
- Кажи, Сакс, обичаш ли музика?
- Обожавам.
- Каква?
- Стари парчета, „Мотаун“... А ти? Приличаш ми на любител на класическата музика.
- Виждаш ли онзи вграден шкаф?
- Този ли?
- Не, не. Другия. Вдясно. Отвори го.
Тя го отвори и застина от удивление. Шкафът бе като малка стаичка, пълна с близо хиляда компактдиска.
- Тук е като в музикален магазин.
- Уредбата е на онази полица, виждаш ли я?
Сакс погали прашната черна „Хармън Кардън“.
- Струва повече от първата ми кола. Вече не я слушам.
- Защо?
Той не отговори на въпроса; вместо това я подкани:
- Пусни нещо. Включена ли е? А? Добре. Избери си нещо.
След минута Сакс се измъкна от шкафа и отиде до дивана. Леви Стъбс и „Фор топс“ запяха за любов.
От години в стаята не бе прозвучала и една нота. Райм се опита да измисли отговор на въпроса на Сакс защо е спрял да слуша музика. Не му дойде нищо на ум.
Тя разтреби папките и книгите от дивана. Разположи се и взе един екземпляр от „Сцени на престъплението“.
- Ще ми подариш ли една?
- Вземи десет.
- Би ли... - Внезапно замълча.
- Да ти напиша автограф ли? - Райм се разсмя. Сакс също. - Какво ще кажеш да ти оставя отпечатък от пръста си? Почеркът можа да се идентифицира само с осемдесет и пет процента сигурност. Но отпечатъкът - всеки специалист ще потвърди, че е мой.
Сакс зачете първата глава. Клепачите ѝ се затвориха. Тя остави книгата.
- Би ли ми направил една услуга?
- Каква?
- Прочети ми нещо. Нещо от книгата си. Когато ходехме с Ник...
- Какво?
- Когато бяхме заедно, Ник много често ми четеше на глас, преди да заспим. Книги, вестници, списания... Това е едно от нещата, които най-много ми липсват.