Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
„Това ли са боговете?“ — помисли си Мат и още веднъж изтръпна вътрешно.
Преди още да продължи мисълта си, видя източника на страховития шум. Пъстро облечени фигури се бяха появили на нещо като балкон, който се намираше срещу останките на самолета. Надуваха огромни рогове.
Тогава откъм сенчестата задна страна на балкона се показа нещо, промъкна се напред или по-скоро — беше изтикано напред. Безформено тлъсто тяло седеше на подвижна платформа, която като че ли от само себе си се приближи до балюстрадата на балкона и там спря. Фигурата беше чудовищно бледа и всяко вдишване караше тази гола планина от лой да се тресе като пихтия. Ръцете на съществото изглеждаха малки, краката му въобще не се виждаха. А черепът на създанието почти се скриваше между раменете му.
— Дявол да го вземе! — изплъзна се от устата на Мат. Какво е това?!
— Маарс — каза до него Мос, без Аруула да е превела думите на Мат.
— Маарс ли? Мос кимна.
— Богът на борбата и войната.
— Това е… — започна Мат. Искаше да каже смешно. Но изведнъж ситуацията вече не му се струваше дотам смешна, а само крайно слисваща. И кошмарна.
За момент отмести поглед от ложата на бога на борбата и го плъзна по статуите върху билото на стената. Една от тях изобразяваше този Маарс — макар и далеч не толкова тлъст, другите не му отстъпваха по уродливост. И очевидно всяко божество на древните римляни беше намерило понастоящем своя аналог. Макар и Мат да не вярваше, че тяхната божественост струва нещо, разбира се, че беше така! Или все пак…? Преди от лекото съмнение да се роди нещо друго, вниманието на Мат беше отклонено.
— Ноона!
Почти изплашена, Аруула беше извикала името на момичето. И едва ли имаше нужда да го посочва с пръст. Мат откри спътницата на Ларн в същия миг.
Ноона стоеше сред другите момичета отстрани на бога на борбата. Други знатни особи се тълпяха около него, вероятно бяха неговата свита. Един от тези придворни извиси глас. Явно изпълняваше ролята на церемониалмайстор и говореше с мегафон, който, както и другите инструменти на фанфаристите, беше изработен от рога на някакво (много голямо!) животно. Гласът му проехтя над амфитеатъра, сякаш усилен от високоговорители.
— Алцарее юу ту глориис Маарс!
— Станете в чест на Маарс — прошепна Аруула на Мат.
Зрителите станаха. Мос дръпна Мат със себе си нагоре.
— Чест и благодарност на тебе, боже на борбата! — закрещяха хиляди гласове.
Тази благодарност дължаха на Маарс вероятно заради очаквания спектакъл на арената, в това Мат не се съмняваше. Мъртвият върху останките на самолета беше несъмнен знак.
Публиката седна отново и говорителят обяви игрите на деня за открити. Екнаха гръмливи аплодисменти и викове „да живее!“
И тогава започна перверзният фестивал на ужаса.
Двама мъже вече бяха загубили живота си на арената на амфитеатъра. Само тъмните петна в пясъка и няколкото парцала от облеклото им свидетелстваха, че тези хора някога ги е имало. Зверовете, големи колкото лъвове и не по-малко опасни, бяха свършили всичката работа. Бяха ги убили не само заради самото убиване, а от глад…
Мат Дракс имаше чувството, че ще се пръсне от бездействие. С удоволствие би сложил край на онова, което ставаше там, но това би означавало същевременно и неговият собствен край. И Аруула, изглежда, не се чувстваше по-различно. А Мос не показваше никакви признаци на вълнение.
Остатъкът от публиката обаче беснееше от въодушевление. Още докато двамата достойни за съжаление борци на арената бяха разкъсвани, зрителите освиркаха обречените на смърт. Питаше се кои чудовища бяха по-лоши, гущероподобните същества на арената или онези в човешко тяло по балконите на Колизея?
С помощта на измъдрена система от въжени подемници, падащи врати и порти двата звяра бяха вдигнати на арената, за да не заплашват сигурността на пазачите. Очевидно на това място не бяха възстановени само стените на амфитеатъра, но бяха копирани и подземните съоръжения. Бойците бяха излезли на арената през една от двете порти. През втората бяха откарани мъртвите — ако въобще нещо беше останало за откарване…