Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Там растат различни плодове. Само боговете знаят откъде са донесени! — Мос се изсмя кратко и грубо на своята игра на думи. — Във всеки случай тези плодове вършат истински чудеса. Едни лекуват болести и наранявания, други предизвикват това. — Погледна надолу към Ървин Честър.
— Ти не вярваш в тези богове. — Аруула не зададе въпрос, просто направи констатация.
— А ти нима вярваш? — попита Мос в отговор, с пренебрежително присвити устни.
Не му отговори.
Защото долу на арената започна борбата.
Ларн се реши да нападне пръв. И незабавно заплати кървава дан.
Със светкавично движение на ръката си Ървин Честър отклони удара на тризъбеца и същевременно удари с боздугана.
Ларн едва има късмета поне дотолкова да се отдръпне назад, че металните шипове на оръжието се плъзнаха само по гърдите му. Въпреки това оставиха кървави бразди по кожата.
Младият варварин премина към защита — по неволя. Защото Ървин Честър просто не оставяше на противника си никаква възможност да го атакува.
Матю Дракс стисна толкова силно зъби, че мускулатурата на бузите му го заболя и едва удържаше ръмженето, което напираше в гърлото му. Чувството за безпомощност стана извънредно силно.
Не всеки удар, който Ървин Честър нанасяше, улучваше. Но онези, които попадаха в целта, бяха напълно достатъчни. Ларн отдавна беше облян в кръв и всъщност Честър го гонеше пред себе си. Младият варварин падаше, отново се изправяше, продължаваше да залита назад, докато друго попадение не го накара да рухне на земята. Този път не успя да се изправи, макар че се опита.
Ървин Честър вдигна боздугана за нов удар. Щеше да бъде последният, смъртоносният удар, който трябваше да размаже главата на Ларн. Тълпата знаеше това и реагираше по съответния начин — с див вой и гръмогласни акламации.
И Мат Дракс реагира. Безмълвно все пак. Но светкавично бързо.
Твърде бързо за Мос и Аруула. Двамата наистина разбраха какво възнамерява да прави Мат и искаха да го възпрат. Ала бяха твърде бавни.
Като с магия армейският пистолет се озова в десницата на Мат. Първите два изстрела изтрещяха още преди юмрукът на Мос да улучи стрелящата ръка. Друг куршум излетя, както и двата предишни и се заби в пясъка на арената и вдигна фонтан. Мат нямаше намерение да застреля Ървин Честър. Искаше само да предотврати финалния удар, който щеше да превърне приятеля му в хладнокръвен убиец. Изваждането на оръжието и изстрелите едва ли бяха нещо повече от рефлекси, неуправлявани наистина съзнателно, породени само от отчаянието…
Но с това не постигна нищо повече от една кратка отсрочка за Ларн.
Макар и за момент цялата сцена да застина. Над Колизея се спусна тишина, направо страшна, като се имат предвид огромните човешки маси. Но този момент отмина. Всичко се раздвижи отново. Гласовете се усилиха, прераснаха в шум.
И Ървин Честър завърши онова, което беше започнал. При това ревеше така страшно, така страдалчески, сякаш самият той чувстваше болката, която причинява на жертвата си.
Мат Дракс видя смъртоносния удар със странна, ужасяваща яснота. Лицето на Ларн изчезна зад покрития с шипове боздуган. И не се видя и след като Честър отново вдигна оръжието и обезумял от ярост, удари още веднъж. И още веднъж…
Всичко останало Мат вече не усети истински. Макар че около него се разрази ад… и той беше посред него.
Онова, което се случи след това, стана толкова бързо, че Мат го разбра обективно едва по-късно. Когато се върна в съзнание, в дълбокия мрак.
Може би причина беше вонята, която в крайна сметка го събуди. Острата миризма на отдавна непочиствана свинска кочина или на клоака. Мат дойде на себе си с чувство на гадене. Горчив като жлъчка вкус изпълваше устата му и изсушаваше езика му.
Тогава, с мъка и лека-полека, се опита да възстанови парчетата на пъзела в спомените си. Не бяха много.
Изстрелите му в Колизея бяха извикали на преден план войниците, вероятно гвардейци на боговете или нещо от подобен род. Тежковъоръжени типове в екипировка като на онези, които предната вечер насърчаваха жестоката битка на Пиаца ди Спаня. Появиха се сякаш от нищото и се нахвърлиха върху Мат.
Той нямаше никакъв шанс. И тогава всичко свърши. Един удар, вероятно достатъчно силен да пръсне някой недотам здрав череп, беше запратил Мат в царството на сънищата. И ако чувството му за време не го лъжеше напълно, беше прекарал там няколко часа.