Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Вярваш ли му? — попита Аруула. Мат Дракс повдигна рамене.
— Не знам. Във всеки случай той е… странен чешит.
Мос беше изчезнал, когато Мат и Аруула се събудиха. Мат използва възможността по-основно да огледа стаята на чудака. Сбирката от отпадъци на Мос беше най-малкото забележителна и Мат беше сигурен, че в нея ще може да се открие не едно указание за мъжа с нищо незначещото име.
Но не намери никое от тези доказателства. Защото дори не знаеше със сигурност какво точно търси.
Мат се спря пред пианото. Клавишите бяха пожълтели като развалени зъби. Понечи да вземе къс акорд, но пръстите му останаха плътно върху клавиатурата…
— Неету!
Гласът на Мос изсвистя като камшик в помещението и в следващия момент той се намери до Мат и хлопна капака. Мат едва успя да отдръпне ръцете си.
Мос пак носеше онова кърпено расо. Погледът на тъмните му, неразгадаеми очи се спря върху Мат, за секунди, после рязко се обърна и постави някаква торба на масата.
— Къде беше? — поинтересува се Аруула.
Мос извади онова, което се намираше в торбата.
— Да взема храна. — Беше донесъл сушено месо, плодове и мляко в глинен съд.
— Магаро юу — прикани гостите си и Мат сякаш беше изчаквал тези думи, за да забележи колко гладен беше наистина. Едва ли по-малко смело си похапна и Аруула.
Докато се храниха, Мат се отказа да задава повече въпроси на Мос. Предната вечер беше дал ясно да се разбере, че не желае да го разпитват. Едва когато се насити, помоли Аруула да го попита:
— А сега? Ще ни заведеш ли при огнената птица?
Мос кимна лаконично. Ниският як мъж затършува отново в торбата, която беше донесъл. Този път извади някаква мантия, която не се различаваше много от расото му. Подхвърли дрехата.
— Аттраар! — каза той.
Мат погледна въпросително към Аруула.
— Трябва да я облечеш — обясни му тя.
— Защо?
Мос обясни с много жестове.
— Защото, където ще ни заведе, ще биеш на очи с твоите дрехи — преведе Аруула и допълни: — Аз, напротив, нямам нужда от това. Тук моите неща не са необичайни.
Мат се въздържа от по-нататъшни въпроси и облече расото. То вонеше ужасно, но с такъв род неприятности беше свикнал през последните седмици.
Тогава тръгнаха. Мос ги изведе от избите обратно на повърхността и в лабиринта от улички. Новият ден отдавна беше настъпил и над Роома се разстилаше сивозелено небе, което изглеждаше, че свети с тайнствена светлина. В това време цареше най-вече някаква свеобразна, почти недействителна дневна виделина. Мат си го обясняваше с факта на промените в атмосферата вследствие на сблъсъка с кометата.
Може и да беше отминала цяла вечност (в буквалния смисъл!), откакто Мат е бил в Рим, но беше твърде сигурен, че се намират в някогашния квартал Трастевере, пристанищният район на Рим. И имаше доста конкретно предположение къде ще ги заведе Мос. Ако Мат не се заблуждаваше, нямаше да им се наложи да вървят твърде дълго. Защото Колизеят се намираше в непосредствена близост до Трастевере…
Поне в това отношение не се заблуждаваше. Тяхната цел беше Колизеят. Но вече не се намираше там, където беше издигнат преди повече от две хиляди години, а близо до… Ватикана?!
— Милостиви Боже! — изплъзна се от устата на Мат, когато пред тях се появи огромният строеж.
Не само, че гигантският амфитеатър вече не беше на първоначалното си място, но беше и напълно реставриран! И то съвсем не некадърно. Напротив, Мат беше сигурен, че при откриването си в предхристиянската епоха не може да е изглеждал другояче.
Долови особения скрит поглед на Мос, но не му обърна внимание. Видът на Колизея напълно го омагьоса. И мислите му се стрелнаха около представата за онова, което се беше случило. Колизеят очевидно е бил вдигнат и отново построен тук, в близост до Ватикана. Почти невъзможно е човек да си представи каква проява на мощ се криеше зад това. Сравнима само с построяването на пирамидите в Египет.
И същевременно Мат се запита кой се подписва като отговорно лице за това.
— Боговете… — прошепна той и в думите му се прокрадна порив на страхопочитание. Които и да бяха тези „богове“, трябва да разполагаха с невероятна власт и огромно влияние. Как иначе биха накарали хората да извършат това преместване?