Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат с изненада се хвана, че се е присъединил към аплодисментите на публиката. Тайно се извини с това, че може би избликът му се дължи на облекчението…
Облекчение, което, разбира се, беше неуместно. Защото борбата на Ларн не беше приключила.
Прозвуча пронизителен сигнал на фанфар и шумът по балконите за зрителите заглъхна. Друг звук прогърмя, тогава портата отново се отвори и влезе…
— Това е мъжът, когото търсиш — Мос надвика внезапно избухналото френетично ликуване на зрителите. — Мъжът, който е облечен като теб.
Матю Дракс пребледня. Защото всъщност позна Ървин Честър, капитана от BBC на САЩ, макар и не веднага. Строго погледнато, той можеше да се идентифицира единствено по парцалите от летателния му костюм и, може би, по тъмния цвят на кожата. Инак все пак…
… напомняше на Мат повече за онази лоша имитация на Хълк, която бяха срещнали преди няколко дни далеч на север!
Мат преглътна с мъка. В главата му цареше зашеметяваща празнота, когато продължи да наблюдава Честър. Може и да не беше пълно копие на чудовището от гората, но онова, което го е променило по подобен начин, беше на път да го превърне в същата кръвожадна грамада мускули. Ръцете и гръдният кош на Ървин Честър изглеждаха като напомпани и направо бяха пръснали плата на облеклото му. Лицето му имаше вид на изпохапано от насекоми, вървеше широко разкрачен и с леко олюляване като войнствена горила, с грухтене, тътнене и ръмжене, в едната ръка с боздуган с набити в него метални шипове, в другата — огромен меч, който Мат не би могъл да повдигне.
— Боже мой, какво… — изплъзна се от устата на Мат, той преглътна и започна отново: — Тия какво са направили от него?!
— Той е воин на боговете. — Отново прозвуча гласът на Мос, студен и циничен и Мат трябваше да се овладее, за да не забие юмрука си в лицето му!
— Воини на боговете — изръмжа той, сдържайки се с мъка, треперейки. — Проклети гадняри, какво са направили с него тези свине?! — Сграбчи Мос за краищата на качулката му, завъртя плата в юмрука си и дръпна ниския мъж към себе си. — Кажи ми!
Мос не се впечатли кой знае колко от внезапната атака на Мат. С крайчеца на очите си погледна косо наляво и надясно, не толкова, за да види нещо, колкото да подскаже на Дракс, че прави впечатление на околните.
Всъщност Мат го пусна. Но не можа да се сдържи да не го блъсне така, че другият се удари назад в скамейката.
— Говори! — настоя той, макар и тихо, но доста натъртено. Беше невъзможно да се установи дали Мос се впечатли от това, или просто поднесе информацията, защото искаше, или сметна, че му е дошло времето. Аруула преведе думите му.
— Когато обикновен човек оцелее достатъчно дълго на арената, тогава го признават за воин на боговете. На младия ти приятел — Мос посочи с бегло движение на брадата си надолу към Ларн и изражението му придоби нещо подигравателно би могло да му се отреди тази чест, при условие че не претърпи неуспех срещу… другия ти приятел.
Мат замълча за няколко секунди. Не защото на езика му не напираха други въпроси — не, те просто прегаряха дупки в него! — а поне малко да се поуспокои вътрешно, просто, за да не изреве пред лицето на безумието, срещу което се беше изправил!
В това време дребни, облечени в парцали фигури излязоха бързо на арената, изтеглиха труповете на гущерите и ги поставиха върху скрити в земята капаци, които бяха зарити под пясъка и сега се отвориха. Убитите животни изчезнаха в дълбините под Колизея. Вероятно щяха да послужат за храна на все още живите си събратя.
Тогава малките, пъргави като невестулки човечета отново побързаха да излязат и останаха само Ларн и Ървин Честър. Нямаше нужда от сигнал. Двамата противници се обикаляха един друг като готови за нападение хищници. Ларн — като котка, Ървин Честър — no-скоро тромаво.
— Какво правят с тези… воини на боговете? — попита Мат, без да отмества поглед от арената. — Как успяват така… да ги променят?
— С плодове от забранената градина — преведе Аруула отговора на Мос. Въпреки това Мат не разбра нищо.
— Има градина зад двореца на боговете — изрази се по-конкретно Мос.
„Градините на Ватикана!“ — мина през ума на Мат. Защото му беше ясно, че под понятието „дворец на боговете“ може да се разбира само някогашният Ватикан, катедралата „Свети Петър“ и околните сгради.