Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
А сега? Сега се намираше на някакво смрадливо място, лежеше на твърд каменен под и влажна слама и имаше доста сигурно предположение къде точно се намира. Вероятно под Колизея. Ако се съдеше по вонята, част от канализацията на Рим спадаше към тези подземни съоръжения.
Мат провери съдържанието на джобовете си. Бяха му оставили дреболиите от спасителния контейнер. Но „Беретата 98 Г“ беше изчезнала.
Изчезнала… Тази дума му напомни за Аруула и Мос. Какво ли беше станало с двамата? И те ли бяха арестувани като него?
Извика имената им в мрака. Направо смешно усилие, което въпреки това му причини влудяващи болки в главата. Хлъзна се назад, докато гърбът му усети влажна и студена стена и се отпусна до нея. В продължение на минути седеше така и чакаше поне малко да отзвучи болката в черепа му, да стане поносима. — Аруула? — извика за втори път. — Мое? — Гласът му отекна глухо в мрака. Но не получи никакъв отговор. Макар че около него в тъмнината имаше движение, стържещи и пукащи шумове, между тях — леко шептене, призрачно и неразбираемо.
Бавно, избягвайки всякакво бързо движение, Мат бръкна в един от джобовете на летателния си костюм, който носеше под мантията. Намери ветроупорната запалка и я щракна. Малкото пламъче излъчваше нищожна светлина, но все пак достатъчно, за да даде възможност на Мат да различи най-близкото си обкръжение. Седеше в някаква клетка. Трите страни представляваха решетки, задната, на която се беше опрял от камък. Засводяваше се зад него нагоре, беше част от подземна галерия.
И килиите отляво и отдясно бяха заети, същото се отнасяше и за клетката отсреща. По-надалеч светлината на пламъчето не стигаше.
Но повече от това Мат и не искаше да види, поне в момента. Бързо и без да обръща внимание на всичките болки, той се плъзна към лицевата решетка на килията, стисна пръчките с юмруци и провря лицето си между тях. Тогава извика името на затворника в отсрещната клетка.
— Ървин! Ървин Честър! Хей, Голямо момче, чуваш ли ме?!
Звената на веригите издрънчаха едно в друго, когато Честър се раздвижи. Едва сега Мат видя железните халки около ставите му. Към тях бяха закрепени вериги, които пък от своя страна бяха свързани с пръстени на стената.
„Гладиатор на боговете — ха!“ — помисли си с горчивина Мат. Държаха Ървин затворен като опасно за обществото животно! Тогава си спомни как Честър удряше Ларн с боздугана с шиповете и възмущението му малко се поизпари…
— Ървин, погледни ме! Ето ме! — Махна с ръка, за да привлече вниманието му. — Аз съм, Мат Дракс!
Продължителен, ревящ звук.
— Мммм… Ммммааад? — Честър вдигна глава, обърна към Дракс подутото си лице. Устните му се движеха безмълвно. Мина безкрайно дълго време, преди да произнесе следващите думи.
— Матю… Дракс?
— Да! Аз съм, старче!
— Кккак… кккакво… пправиш…?
— Добър въпрос — отвърна Дракс. — Нямам представа какво правя и как съм се озовал тук. А ти знаеш ли?
Поклащане на глава от другата страна на коридора. Движение, което причиняваше видимо усилие на Честър.
— Ннне… Катастрофирах. И… и тогава… — Повдигане на рамене. — По дяволите, не знам!
— Какво стана с Ханк? Ханк Уйлямс! И той ли е тук?
— Ханк… — Ървин Честър, види се, се заслуша в името като че ли не можеше да се сети за кого се отнася.
— Твоят щурман — опита се да му помогне Мат.
Главата на Честър се килна напред и за момент Мат си помисли, че е загубил съзнание. Когато тъмнокожият гигант отново вдигна глава, Мат схвана движението като такова, каквото си беше — неловко кимване.
— И Ханк ли го доведоха тук? — попита.
— Не… Избяга. Отпратих го, защото не можех да вървя. Бях заклещен в проклетия самолет. Отначало… Ханк ннне искаше, но аз му заповядах. Добър войник е момчето. — Честър нададе глух звук, нещо като нерадостен смях.
— Накъде отиде?
Повдигане на рамене. Дрънчене на вериги.
— Ннна север. Искаше да иде на север. Надявам се да е успял.
— А тебе са те открили сред останките — предположи Мат Дракс. — И после са те довлекли в Рим.
Отново онова кимване назад.