Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
С Каид Мохамед Шариф се споглеждаме многозначително, а Бен Хаду се отправя да създаде удобства в каютата си.
Приливът идва с изгряването на пълната луна. Стоя на палубата, докато екипажът вдига котва, и поемаме далеч от белите стени на казбата в странстване през моретата. Гледам как ведрото лице на луната грее през облаците, осветява в сребристо водата и си мисля за Алис.
Скоро излизаме в открито море, Бен Хаду и хората му се отправят към леглата си. Аз изоставам под претекст, че ми е зле на стомаха, а след това слизам долу да освободя Момо от пленничеството му. Планирам да го скрия в малката си каюта, едва ли не с размерите на шкаф в отделението на офицерите, но това е истинска благословия, дошла благодарение на спонтанното ми повишение. Така успявам да устроя пространство зад леглото си, където момченцето ще се радва на малко по-голямо удобство и освен за спане ще има и място за играчки, с които да се разсейва. Амаду, разбира се, чието бърборене ще прикрива гласа на детето, също ще му прави компания, докато съм някъде из кораба, и ще служи за оправдание, че нося храна в каютата си.
Поздравявам се за късмета и предвидливостта си, докато слизам надолу; до момента, в който на тясното стълбище над долната палуба ми се налага да се отместя, за да се размина с друг пасажер. Очите му проблясват на златистата светлина на свещта във фенера ми, а след това се присвиват. За миг се взираме един в друг, а после той изчезва.
Гледам го как се отдалечава замислен и притеснен, докато мракът най-сетне го поглъща. Каква работа има в трюма Самир Рафик? Няма начин да знае нещо за Момо, значи, трябва да е шпионирал или да е търсил съкровище.
Пулсът ми се ускорява, слизам по стълбата, като се придържам с две ръце, а дръжката на фенера е в устата ми, и се ужасявам от това, което мога да заваря. Единият лъв изръмжава, подразнен от светлината, и удря с лапа по сандъка, докато минавам покрай него (забелязвам, че някой е отрязал ноктите му, и се чудя на кое ли нещастно създание са възложили тази задача). Щраусите междувременно са прибрани на палубата за оръдията, единственото пространство, което е достатъчно голямо за тях, въпреки недоволството на екипажа, особено на онези, чиито койки са най-близо; те не спират да се оплакват от шума, миризмата и опасните човки.
Взе се решение, ако бъдем спрени от корсари, Бен Хаду да покаже цветовете си, а в случай че попаднем на английската флота, сър Джеймс да ги отпрати, така че да нямаме нужда от оръдия.
Откривам сандъка си и надничам в ключалката. Пипана ли е била? По месинга има светли драскотини, но може да са се появили при свалянето. И въпреки това сякаш някой е ровил вътре, защото нещата изглеждат разбъркани. Обзет от ужас, отмествам трескаво торбите с подправки, после нареждам и фуниите със захар и сол, без да ме е грижа, че може да се счупят, пък били те и дар за крал Чарлс.
– Момо! – напрегнатият ми шепот звучи като вик в затвореното пространство.
Няма отговор. Най-отдолу в сандъка, точно върху фалшивото дъно, една от торбите с куркума се е разсипала. Всичко е посипано със златист прах. Събирам го, проклинайки, оставям го долу при останалите неща и отмествам основата колкото предпазливо ми позволяват треперещите ми ръце.
– Момо? – Вдигам фенера със свещта, ужасен от това, което може да видя.
За миг си мисля, че е мъртъв и валерианът в отварата се е оказал фатален, тъй като той се взира в мен с немигащи очи на слабичкото лице в сянката. Тогава киха шумно и във всички посоки се разлетява куркума.
– Нус-Нус! – протяга ръчички към мен.
Превивам се на две през страницата на сандъка и го вдигам внимателно от тясното му миризливо скривалище.
– Какво смело момче си. Как би се гордяла с теб майка ти, ако можеше да те види! – Прегръщам го, защото той е единственото, което имам от нея; той отвръща на прегръдката ми, защото аз съм всичко, което той има сега на този свят.
Чак тогава това издръжливо дете се разплаква. Усещам как хлипа и как се разтърсва крехкото му телце и очите ми се пълнят със сълзи. Какво правим? Но е твърде късно да върна нещата назад. Нямаме друг избор, освен да стиснем зъби и да продължим напред.
Най-накрая го оставям и връщам всичко обратно в сандъка. Завъртам ключа в ключалката, усещам как запъва, за разлика от преди, и в съзнанието ми изникват хитрите присвити очи на Самир Рафик. Какво е търсил? Какво знае? Мислех, че безопасното качване на Момо на кораба ще е най-голямото ни предизвикателство, но виждам, че приключенията ни едва сега започват.