Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
На следващия ден търся Бен Хаду и го откривам в каютата му, страдащ от морска болест. Обикновено Калайджията е спретнат мъж, който обръща много внимание на външния си вид; днес обаче косата му не е прибрана под копринената чалма, а е провиснала върху раменете му, кожата му е сива и потна. До леглото му има кофа, от която мирише на вкиснало; на масичката е оставена чиния с недоядена храна. Погледът му към мен е лишен от всякакъв интерес.
– Върви си, Нус-Нус, изглеждаш чак прекалено свеж.
– Моите извинения, сиди. – Свеждам глава, но оставам на мястото си.
– Е, какво искаш?
– Чудех се за причината, поради която племенникът на Абделазиз, Самир Рафик, и ренегатът Хамза са с нас?
Той вдига вежди, щом чува основателния ми въпрос.
– Султанът им е възложил задачата да донесат главата на някакъв неверник, отговорен за отпечатването на екземпляри от Свещения Коран, преведен на английски. Очевидно Рафик няма да се спре пред нищо, за да си върне благоволението, загубено от чичо му. Колкото до Хамза – той е готов на всичко за малко злато. Казах на Исмаил, че вероятно печатарят отдавна е мъртъв и погребан, предвид това, че книгата е издадена преди трийсет години, но той не искаше да чуе и дума, а Рафик копнееше да демонстрира смелостта си, молеше се за шанса да докаже лоялността си, покварената малка продажница. – Поглежда ме.
– Съжалявам, Нус-Нус, не съм целил да те нагрубя.
– Няма нищо.
– Той не е нито твой, нито мой приятел, така че го дръж под око.
Засмивам се огорчено, но вътрешно стена. Значи, вината за това, че врагът ми е на кораба и следи всяко мое движение, е моя. Да бях приел поръчката на султана...
– Може би трябва да го хвърля зад борда, да видим що за плувец е.
На Бен Хаду отново му се повдига, изплюва се в кофата, сяда и попива устата си.
– Ако беше така лесно, досега сам щях да съм го направил. Исмаил се почувства виновен за наказанието, което наложи на великия везир, и се опитва да се реваншира с внимание към момчето. Ако нещо му се случи, ще иска пълен доклад. А при тези обстоятелства ще трябва със сигурност да открия подходяща глава и да му я занеса. Султанът не търпи провали.
– Дори ако печатарят отдавна е починал?
– Дори ако се наложи да го извлека обратно от ада – успява да се усмихне леко. – Може да кажем на Исмаил, че сме изтъргували душата на Рафик срещу тази на печатаря.
Като по чудо Бен Хаду не е единственият член на делегацията, покосен от морска болест. Щом минават четири дни от пътуването, през които не съм го мяркал, питам ренегата Хамза къде е Самир Рафик. Той ме поглежда студено, а след това свива рамене.
– Нямам никаква представа.
По обратния път от горната палуба виждам Рафик да залита по главната палуба долу, като крачките му са в дисонанс с ритъма на кораба. Отскача ту в една, ту в друга посока и изглежда съвсем посърнал. Накрая се вкопчва в планшира. Весело го поздравявам и заставам до него, като се погрижвам да съм обърнат по посока на вятъра.
– Могъщият океан е великолепен, нали?
Той ме поглежда, изпълнен с отвращение, без да отговаря.
– Как се движи и люлее като живо същество. Нагоре и надолу, вълна след вълна...
– Млъквай!
– А нашето корабче се движи като коркова тапа във ваната, побутвана и издигана нагоре-надолу. Ние сме толкова малки, а той е огромен. Цяло чудо ще е, ако някой от нас оцелее. Той затваря очи и стене.
– Морската болест е истинско проклятие, а? Мога да ти дам нещо против гадене. Долу имам кутия с фини подправки и билки. Казват, че кимионът се отразява добре, особено ако е разбъркан с овча лой...
– Остави ме на мира, черен нещастник! – навежда се над перилата и бълва нищожно количество жлъч в бурните вълни.
– Само се опитвах да помогна – казвам аз, като се старая да изглеждам обиден.
Последните три дни от пътуването минават без инциденти. Прекарвам повечето време, като тихичко разказвам приказки на Момо зад заключената врата на малката ни каюта. Най-любима от всички му е за Али Баба и разбойниците и ме кара да му я разказвам отново и отново, чак докато ми прилошее. Плаването ни беше благословено с хубаво време и попътен вятър, което е рядкост за този период на годината. Приемам това като добра поличба и почти започвам да се изпълвам с оптимизъм относно приключението ни.
Щом зърваме в далечината сенките на земята, сърцето ми изведнъж се свива. Англия! Земята на предците на Алис, същата, за която доктор Луис беше говорил толкова често. Бе описвал земите в южните райони извън пределите на града като същински градини, пълни с цветя и зеленина, прорязани от реки и потоци, с гъсти гори, топлени от нежното слънце и окъпвани от дъждец. Представата за Англия беше изпълвала съзнанието ми в продължение на години. Нямам търпение да сравня тази представа с действителността. Но дългото еднообразно крайбрежие, към което плаваме, е скучно, безцветно и грозно. Носим се покрай дълга ивица, покрита с дребни камъчета, обливани от прилива, после носът на кораба се насочва към широк пристан. Английските моряци ми казват, че това е протокът Даунс под пристанищния град Дийл. Акостираме сред стотици плавателни средства с най-разнообразни форми и размери – търговски и рибарски гемии, няколко по-големи кораба като нашия – срещу страховити укрепления с оръдейни платформи.