Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Старческият дом беше ниска едноетажна постройка на шосе 357 — магистрала, която минаваше през Феникс.
Каз и Коул платиха таксито, което бяха взели от летището, и влязоха в сградата. Онова, което видяха, дълбоко ти потисна.
„Уайлд Оукс“ беше място, където натъпкани с успокоителни лекарства, възрастните хора вегетираха, влачейки се едва-едва под зорките погледи на болногледачите. Каз се представи на една яка медицинска сестра от индиански произход на име Арлийн Клауд, която ги гледаше с неприкрита подозрителност.
— Аз съм Джоузеф Роб, а това е брат ми Дон. Братовчеди сме на Дейвид от Алтуна — обясни той на жената, която изобщо не повярва на думите му.
— Кого мислите, че будалкате? Документите на Дейвид Роб са у мен. Той няма роднини. Надживял е целия си род.
— С изключение на чичо си.
— Кой чичо?
— Чичо Сам.
Каз извади федералната си значка и я размаха.
— Ако продължавате да се държите така, сестро Клауд, ще ви изпратя призовка за съда, задето пречите на органите на властта да изпълняват задълженията си.
От всеки възможен отвор на тялото на Дейвид Роб стърчаха тръбички, а в гърлото му имаше разрез, през който на четири минути вкарваха кислород в белите му дробове. Теглото му беше не повече от петдесетина килограма. Лежеше в самостоятелна стая без прозорци. Най-хубавото нещо у него бяха очите му — тъмнокафяви и още озарени от светлината на интелигентността. Каз се приближи до него, дръпна един стол и седна.
— Мистър Роб?
Старецът го погледна и кимна.
— Аз съм Соломон Казоровски, а това е Коул Харис — започна Каз и му показа значката си от ФБР. — Трябва да разговаряме с вас за Гавриел Бах. Можете ли да говорите?
Мъжът отново кимна, после бавно отвори уста.
— Да.
Гласът сякаш излезе от дъното на прашен кладенец.
— През 1971 вие сте говорили с него за Майър Лански. Дали сте му някакви материали. Така ли е, сър?
Дейвид Роб изсъска отговора, като клатеше глава, за да бъде по-убедителен.
— Какво му дадохте, сър?
Възрастният мъж се вгледа в тях в продължение на един дълъг и тягостен миг. Сбръчканите му клепачи мигаха като фарове на отчаянието. После облиза устни, но не ги навлажни.
— Сър… какво имаше в куфара?
— Записи на подслушвани телефонни разговори — прошепна старецът. — С подземния свят.
— Незаконни записи?
Дейвид Роб кимна.
— Сър, спомняте ли си чии гласове бяха записани? На Джоузеф Ало?
Старецът ги погледна и не отговори. После затвори очи за минута. Когато ги отвори, погледът му беше отправен към Коул.
— Това беше толкова отдавна…
Кислородният апарат се включи автоматично и помпата вкара въздух в хлътналите му гърди.
— Къде са сега записите?
— Гавриел ги взе и не ги върна.
Дейвид Роб затвори очи и започна да диша тежко. Каз и Коул се спогледаха. Роб вече хъркаше. И сякаш да подчертае, че разговорът е приключил, кислородният апарат се самоизключи.
— Не мога да повярвам — рече Каз. — Загубихме цели два месеца, за да чуем това. Гавриел Бах е мъртъв.
— Гавриел Бах беше нещо като вълк единак в канцеларията на израелската прокуратура. Помня това, откакто отразявах процеса. Куфарът беше на масата му в деня, когато произнесоха присъдата. Не го остави при съдиите. Не мисля, че е предал записите на израелските власти. Освен това, след като случаят на Майър Лански е бил приключен, за какво би могъл да им послужи куфарът? Там е имало доказателства за престъпна дейност в Съединените щати.
— Какво се опитваш да кажеш?
— Със записите е станало едно от двете — или ги е запазил, или ги е изхвърлил. Ти си ченге. Би ли изхвърлил доказателства, дори да смяташ, че едва ли някога може да ти потрябват?
— Разбира се, че не.
— Ето защо Бах може би ги е запазил. Куфарът може да е на някой таван.
— В Израел? Но ние имаме само десет долара. Как мислиш да стигнем дотам?
— Аз ще свърша черната работа. Ти работи върху тактиката — отговори Коул.
— Какво имаш предвид?
— Райън Болт има пари. Да го заведем в чужбина и да му позволим да финансира пътуването и престоя.
— Той е сакат и аматьор.
— Имаш ли по-добра идея?
Двамата излязоха от старческия дом и застанаха навън в трепкащата лятна жега, докато Каз се опитваше да се обади на Райън по клетъчния телефон на Пени Ало.